— Какво намери? — извика му тя.
— Една малка загадка — извика в отговор той. — Мъртъв прилеп и никакви мършоядни насекоми около него. Ти какво намери?
— По-голяма загадка — каза тя. После коленичи до него и разтвори лаптопа. По екрана течаха поне дузина имейли. Нито един не бе от Ричард, но всеки допълваше по някое парченце към пъзела, от което картината ставаше все по-ясна и все по-ужасяваща:
„От Диидра и Карън, Смитсъновия институт за тропически изследвания, Коста Рика: Джанет, имаме потвърждение. Всички насекомоядни прилепи са измрели напълно или са напуснали Белиз. Изглежда, че прилепите-вампири също са напуснали региона. Възможно е да е свързано с информацията, получена от полковник Аугуст Шмид, известен местен собственик на ранчо и любител на ципокрилите, че тукашната популация пеперуди е била изтребена.“
„От Артур и Елизабет от Колумбия: Не можем да отговорим на въпроса ви дали популацията прилепи у нас е в упадък или не. Тук сме претрупани с работа. Безуспешно се опитваме да спасим фермата. Реколтата от кафе тази година е изцяло унищожена от нашествие на плодни акари. Преживяваме най-ужасна икономическа катастрофа.“
„От Дарън и Сакико във Венецуела: Потвърждаваме. Цялата популация прилепи, включително и вампирите, е изчезнала. Фермерите докладват за стотици крави, умрели от прионова болест[12]. Истинска загадка: смяташе се, че именно този вид прионова болест се пренася от насекоми, но не сме в състояние да установим преносителите ѝ, защото тукашната популация насекоми е изчезнала също както и прилепите.“
„От Фарук, Мари и Пит от Тринидад: Съжаляваме, но трябва да ви известим, че сме затрупани от случаи на болестта луда крава. Идентифицирахме като нейни евентуални приносители прилепите-вампири.
P.S.: До гуша сме затънали във вампири.“
„От Ким и Крис в Гвиана: Проблеми с развитието. Намираме се пред реалната възможност да загубим ранчото заради болести по всички говеда. Тук това все повече заприличва на икономически Армагедон. Съжалявам, че не мога да отделя време за разпъване на мрежи, за да отговоря на вашите запитвания за прилепите.“
Единствените добри новини бяха, че има бум в реколтата от захарна тръстика. Разбира се, че ще има, помисли си Бил. Нали наоколо вече няма насекоми, които да разяждат и хрупат тръстиката. Тази ободряваща мисъл хвърли още по-тревожни сенки върху неясния постскриптум към писмото на Ким за някакво ритуално клане във вътрешността на Гвиана. По някакъв начин звучеше също така страховито, както и случилото се в Лонг Бийч, и независимо че засягаше по-малко хора, беше далеч по-кърваво, а според властите в дългия списък на странните религиозни практики в Гвиана то беше тясно свързано с вуду-култовете.
Бил се замисли.
Извади кърпичка от задния си джоб, избърса потта от лицето си и за своя изненада видя, че бе пропуснал да забележи засъхналите вадички кръв по краката на кравите.
Какво, за Бога…?
Джанет проследи погледа му и видя, че на всички крави им е текло кръв, на повечето — само по краката, но на някои — и по корема. Desmodus rotundus — заключи тя. Наистина гадни животинки. Хранеха се на глутници като мънички миниатюрни вълци; но не се държаха така, както бихте очаквали да се държи крилатият ви противник. Нападателните им стратегии не бяха базирани изключително и най-вече на полета. Те бягаха по земята подобно на паяци и когато настигнеха плячката си, се покатерваха по краката ѝ и оттам можеха да се изкатерят или да забият нокти до някое удобно за захващане местенце. Забележителната им подвижност на земята бе съчетана с прикритост и лукавство, а резците им бяха по-остри и от най-острия хирургически инструмент: толкова остри наистина, че можеха да пробият кожата, като разрязват наполовина клетките, така че нервите не регистрираха болка. Бяха в състояние да оголят артериите по глезена на някой човек, без той изобщо да разбере.
— Desmodus? — попита Бил.
— Възможно е — отвърна Джанет.
Запълзяха към стадото, за да погледнат по-отблизо. Кравите запристъпяха притеснено, но не се отместиха. Очите на Бил засноваха напред-назад, анализирайки вадичките кръв. Реши, че кравите са били нападнати малко преди зазоряване и са стояли на място дълго след изгрев-слънце. Беше обичайно след нападение на вампири всичко да е опръскано с кръвта на жертвата, защото в слюнката на прилепите се съдържаха антикоагуланти, които спираха естествения процес на съсирване. Дори и след някое по-леко нападение, кръвта просто изтичаше през раните най-често в продължение на часове. Прилепите-вампири бяха сред най-небрежните хищници в животинското царство не само заради страховитите си хранителни навици и естеството на слюнката им, но и заради ефективността на техните бъбреци. Още щом първата струя кръв се плиснеше по вкусовите им пъпчици, бъбреците им започваха да работят на пълни обороти, прецеждайки твърдите и хранителните съставки на кръвта и изхвърляха моментално водата. Докато прилепите висяха по плячката си и смучеха ли, смучеха от нея, те уринираха. Урината им бе водниста, с лек оттенък на яркочервено и вонеше; но Бил нито видя, нито помириса някаква следа от нея по полето. Коремите и краката на кравите трябваше да са изцапани от горе до долу със засъхнали ручейчета от кръв и урина. Съдейки по многобройните надупчени белези, ако прилепите са висели по тях дори и само за няколко минути, кравите трябваше да изглеждат така, сякаш някой се е опитвал да ги заколи, както са си стояли в полето. Но независимо че нападението е било доста лошо — той изброи по дузина ухапвания само на един крак — изглеждаше твърде безкръвно.
12
Прионът е вид много малък протеин, за който се смята, че причинява дегенеративна болест при животни и хора, вследствие на която в мозъка се появяват множество дупчици и той бива разяден като гъба, което води до лудост, загуба на контрол над мускулите и смърт. При овцете и козите гъбичната енцефалопатия се нарича скрапия, при едрия добитък тя носи името говежда гъбична енцефалопатия или болест луда крава. — Б.пр.