Не е кой знае каква епитафия, помисли си Джери. Но му свърши работа.
— Прекалено сте добър — каза рязко Ейми. — Той здравата си бе поставил за цел да ви препъне, нали?
Погледна я с топло, изразително примирение.
— Мнозина са се опитвали да ми затъкнат устата. Но никога не съм пожелавал смъртта на когото и да е от тях. На този свят разликата между мен с Едуин Уилсън е, че аз бих се пожертвал за тяхното право на свобода на изразяването. Но те не биха направили същото за мен. През цялото време, докато виждах, че почти всичко излязло от устите на тези еволюционисти са обиди, насочени към мен, аз си казвах, че живеем в Америка. Казвам ти, Ейми, че в Америка всички ние трябва да се застъпваме за правата дори на онези, чиито възгледи са ни ненавистни. Тестът за свобода е безсмислен, ако се провежда само спрямо онези, които мислят като нас.
— Значи се опитвате да ми кажете, че всичко това е предизвикано от цензурата? Че сте тук само защото някой е нагласил нещата? Че сте жертва на интриги?
Той отново кимна.
— Единственото, за което биха могли да се заядат, е скандалът от онази история с остров Луна. Но чуй какво ще ти кажа: нямаше измама в тази работа. Може би един-двама от моята организация да са се полакомили малко, но ако си вложила пари в него, ще те посъветвам да не продаваш акциите. Някой ден ще струват пари. Доста пари. И това е светата истина.
Взе от подноса чаша доматен сок и отпи. Преди отново да погледне нагоре, докара на лицето си най-мила усмивка. Чудеше се дали Ейми би могла да прозре какво се крие под усмивката му. Трябваше да внимава много с нея. Тя беше непретенциозна и зажадняла за любов жена, но не и глупава; никой от двама им не беше глупак.
— Според слуховете има от какво да се срамуваш в този скандал — каза тя. — Казват, че си разрушил живота на много хора.
— Винаги ли вярваш на последното, което чуеш по Си Ен Ен? Та ти си образован човек в края на краищата. Моля те, намери време да вникнеш в детайлите, да различиш дали онова, което си чула, е факт или измислица, преди да се присъединиш към хората, които се опитват да потопят лодката. Нима само преди седмица по Си Ен Ен не критикуваха канадския премиер, че е провел ядрени опити в южната част на Тихия океан? — Усмихна се още по-широко, търсейки ответна усмивка, която Ейми му изпрати.
— Канада не притежава ядрени оръжия — каза тя.
— Точно така. И колко души според тебе знаят това? Колко души днес намират време да проверят дали казаното е вярно?
— Но не можем да ги виним.
— Напротив, можем!
— Не съм съвсем сигурна. Не мисля, че обществото може да функционира по този начин. Нуждае се от известна доза взаимно доверие, иначе ще се разпадне. Вероятно ще бъде добре да проверяваме десет-двадесет процента от фактите, но ако не вярваме на нищо, което чуваме, всеки от нас ще изразходва цялото си време само да прави проверки и всички банкови преводи и цялото производство, целият бизнес в света ще изскърца и ще спре. За да може обществото да функционира гладко, трябва да сме в състояние да приемаме на вяра около осемдесет процента от всичко, което ни се казва.
Толкова по-добре за ловките лъжци, помисли си Джери, а след това си реши, че ще е по-добре да не задълбава в тази насока.
— Проценти — рече той. — Все едно че слушам президента — и одобрително повдигна вежда.
Ейми се разсмя.
— А какво ти казаха твоите началници за мен? Че съм някакво чудовище?
— Нещо подобно. Луд. Роден социопат.
— А, отново теорията на Уилсън за „лошото семе“ — рече той и внезапно изпружи напред дясната си ръка, преструвайки се, че тя е чепата и суха като на скелет, насочи я към нея и занарежда в една доста сполучлива имитация на Бела Лугоши[14]. — Нямам дом. Преследван съм! Презрян! Живея като животно. Джунглата е моят дом. Но ще покажа на света, че мога да бъда негов господар!
Тя отново се разсмя и той се зачуди как ли ще му отговори, ако я попита каква религия изповядва и доколко пламенно. Още в университетските си години, преди хора като Ричард и Уилсън да започнат да съсипват мечтите му, той си бе създал едно чудесно, изпълващо го с наслада тайно хоби. То бе започнало просто като средство за присвояване на известна част от валящите се наоколо пари; на него се поддаваха най-вече хората, считащи се за атеисти. Тази религиозна нагласа най-лесно излизаше наяве по време на някой разговор в бара и щом Джери веднъж откриеше обект, който желае да потвърди на висок глас, че не съществуват нито Аллах, нито Рама, нито Исус и че няма нищо друго, освен геометрията на времето и пространството, смъртта и утрешния ден, Джери продължаваше разговора, така че неговият обект да заяви пак на висок глас, че няма и такова нещо като „човешка душа“.
14
Артистичен псевдоним на Бела Бласко (1882-1956), унгарски театрален актьор, един от най-известните изпълнители от ранните холивудски филми на ужасите. — Б.пр.