Тогава той му предлагаше лист с договор за продажба, съставен съгласно законите на щата Ню Йорк. Най-обикновен договор за прехвърляне на собственост, който, откъдето и да го погледне човек, си бе напълно стандартен с изключение на природата на въпросната собственост. Собствеността, преотстъпвана за сумата от хиляда долара, бе „безсмъртна човешка душа за вечно ползване“, с условието, че лицето, на което се преотстъпва, „от деня на преотстъпването става пълноправен собственик на душата и има правото да я прехвърля или продава на трети лица по негов избор“.
Джери с лекота откриваше леко арогантни обекти, които най-накрая склоняваха да признаят, че сумата от хиляда долара е добра цена за нещо, което изобщо не съществува. Той винаги внимаваше обектът да е трезв, когато подписва договора над пунктира и го подпечатва с капчица кръв (която законно представляваше неговия ДНК подпис, но също така внасяше и зрънце суеверие). Тръпката от любимия му спорт изчезваше, ако обектът не беше трезв. А също и законността. Джери добре знаеше, че ще издържи в съда, ако обектът реши да го съди, още повече че в договора никъде не бе посочено какво точно представлява „безсмъртната душа“ на собственика.
И последната, жизненоважна подробност: той оставяше на всеки свой обект пачката банкноти, копие от договора и визитка, на която бе посочен номерът на телефонния му секретар.
Какво ли, запита се отново той, е нейното религиозно възпитание? Протестантско? Католическо? В Ейми се усещаше нещо ирландско. Размениха още един поглед и вглеждайки се в изражението на лицето ѝ, Джери получи прозрение. За секунда само в очите ѝ бе проблеснала надежда и още нещо и в тази секунда той осъзна, че тя започва да му се доверява. Оттук нататък тя нямаше да вярва просто на осемдесет процента от думите му. Сега процентите бяха се повишили на деветдесет. Може би дори на деветдесет и пет.
— Кой е казал „Свободата на словото е самият живот“? — попита я той.
— Не зная — отвърна Ейми.
— „Невежеството е почвата, на която пораства вярата в чудеса.“
— Ингърсол[15].
— Значи притежаваш обширна обща култура. Браво. Същият този човек казал още: „Онова, което не знаем, ще унищожи всички ни“. Ако си спомням правилно, говорел за нещо, което ти спомена преди две минути. Спомена нещо за конспирациите. Какво казвах по моите радиопредавания за рака, СПИН-а и всички останали болести, които напоследък донесоха толкова страдания на света?
Усмивката на Ейми изчезна внезапно, сякаш от лицето ѝ падна маска, свидетелство за онова, което Джери разпозна като болезнен спомен за лична загуба. Отбеляза си настъпилата в нея промяна за бъдещо ползване. Утре, помисли си той, ще ги докарам до деветдесет и осем процента.
— Ейми? — обърна се към нея той.
Усмивката ѝ се върна, после отново изчезна.
— Казвахте… че всички ония така наречени хуманисти на века, всички ония айнщайновци, които говорят за построяване на ракети и достигане до границите на генетиката…
— Правилно! Ако ония вампири, дето изсмукват правителствените пари, са били достатъчно умни, да съставят план как да клонират динозавър и да изградят ракета с антиматерия…
— То тогава за тях да се справят с рака би било фасулска работа.
— Сега сигурно разбираш. Докато те пилееха доларите на данъкоплатците да правят зелените маймуни хомосексуалисти, мога да се обзаложа, че с десетилетия не са си помръдвали пръста да открият лек против рака. Границата на генетиката наистина! Едва след като установиха пазара за генно инженерство, чак тогава се проявиха границите на генетиката. Преди това беше по-изгодно да се прилагат съсипващи тялото лекарства, наместо да се излекува рака.
Усмивката на Ейми изчезна напълно, оставяйки след себе си само гняв, объркване и мъка, които изпълниха Джери с ужасяваща веселост, но той я прикри зад маската на бащинско самообладание.
— Наистина ли вярваш, че са направили това? — попита тя, вместо да се запита колцина от хората, които Джери обвинява, са загубили родители и роднини, съпруги и деца, докато уж са криели вече изнамереното лекарство против рак. — Възможно ли е наистина нашите учени с години да задържат лекарствата, докато се гласуват и утвърдят интересуващите ги закони? Докато разберат как да патентоват ДНК?
— Какво значение има в какво вярвам аз? В какво вярваш ти? Само това е от значение. За теб остава да отидеш и да проучиш подробностите, да проследиш напредъка в имунологията през последните две-три десетилетия. Задай си въпроса: преди колко години докторите за пръв път са извършили генетична операция на ембрион инвитро? Има го в книгите. Виж сама. Тогава се запитай как така учените са могли да направят такова нещо и същевременно да не знаят как да се справят с рака? Онова, което те моля да направиш, е да излезеш и да разгледаш старите броеве на най-големите научни издания.
15
Робърт Грийн Ингърсол (1833-1899), американски политически деец и самоук оратор, известен като Великият агностик. — Б.пр.