— Ето защо се нуждаем от модула на Пауъл! — възкликна той и се впусна в монолог за така наречения проект „Космически патрул“ и ракетата „Валкюрия Марк едно“, която по някакъв начин щяла да направи възможно откриването и унищожаването на застрашаващите ни комети дълго преди те да доближат Земята. На Ръс всичко това му идваше малко в повече, но вече нямаше значение.
Следващите викове бяха по-силни, по-близки и по-масови. Ръс изключи звука и изтича до прозореца, където си даде сметка, че все пак онова, което беше чул, не са били крясъците на забавляващи се хлапета, а викове на болка и ужас.
Видя как едно момиче се търкаля по земята под лампите на Магнолия парк, обгърнато от нещо, което той първо взе за вълнен пуловер. Наблизо лежаха две купчини дрехи, в тях се движеха парчета плът. Само един от приятелите ѝ беше още на крака и той като че ли облечен във вълна, черна вълна. Или червена. И двете. Момчето блъскаше с ръце по тялото си, тичаше и крещеше: „О, Господи, моля те, махни го от мен, о, не, о, Господи, о, не, не, нееее…“
На Ръс му се стори, че крещящото момче може би щеше да избяга от парка, ако не се бе спънало в един плет и паднало върху маса за пикници, също като че ли покрита с вълна. Момчето рухна и не помръдна повече.
Когато Ръс се отдръпна от прозореца, краката му се подгъваха, той тежко се отпусна на леглото и започна да набира 911. Още преди диспечерът да е вдигнал слушалката, чу как нещо се движи зад гърба му, въпреки че това не бе възможно. Беше прекарал цялата нощ самичък в леглото, а и вратата бе заключена.
Когато все пак се обърна, за свой ужас осъзна, че вече не е сам в леглото и че досадата е сред най-малките му грижи.
2
Пробуждания
Ден първи
За Ричард Синклер Лонг Бийч бе компромисно решение. Въпреки че жена му Даун го придружаваше в експедициите до Монголия и Австралия, тя си беше градско чадо и не можеше да си представи, че ще живее на повече от час път с влак до Манхатън. Колкото до Ричард, той би бил съвършено щастлив да се завре някъде вдън Австралия, но си даваше сметка, че за него самия щеше да е точно толкова подлудяващо да живее в покрайнините на Манхатън, колкото и за Даун да се установи в Монголия. Дори Стонибрук и Хемптънс ѝ се струваха твърде провинциални. „Има прекалено много дървета — мърмореше тя. — Привличат насекомите.“
Така че се установиха в неголямото градче Лонг Бийч, на по-малко от час път с влак до Пен Стейшън. Заливите и блатата откъсваха градчето от останалата част на континента и до него се стигаше само с лодка или по моста. И Ричард си го харесваше точно такова. На няколко крачки от дома им се разстилаха широките простори на Атлантика, откъдето през повечето дни долиташе чист въздух и върху които все още никой не бе построил градове, въпреки че той самият и физикът Джим Пауъл се бяха опитвали да измислят как може да стане и това.
Накратко, след като Ръс, Джон и децата в Магнолия парк се сблъскаха с онова, което новинарите щяха да нарекат „прашинките“, Ричард напусна „Студията Виаком“ в окръг Съфолк и се устреми на запад. От едната му страна се нижеха блатата и обраслите с борове пустоши на Оушън Паркуей, а от другата се плискаха вълните на Атлантическия океан. Когато достигна до Джон Бийч Тауър, в Магнолия парк бяха пристигнали първите полицейски коли, откликнали на призива 911, а в нощта вече се разнасяше ново повикване: „Пострадали двама полицаи. Моля незабавно пратете подкрепление“.
Докато паркира колата на мястото ѝ, докато провери дали малката му дъщеричка е добре завита и си измие зъбите, докато се гушне до Даун, като я разбуди със студените си стъпала, прозвуча нов отчаян вик и телефонната линия към центъра на щата внезапно оживя.
Бързите действия на правителството не доказаха нищо друго, освен колко беззащитна е цивилизацията пред атаките на природата. Като получи описанията на необяснимите смъртни случаи в Лонг Айланд, един от помощниците на губернатора се обади в Центъра по контрол на заболяванията (ЦКЗ)[5] в Атланта и изгуби цял час с една жена, чиято специалност бяха вирусните инфекции, да ѝ описва смътно и по сведения от втора ръка въпросния „хищен прах“.
Това нямаше никакво значение.
Докато си говореха по телефона, безмилостното черно езеро се вдигна над брега и нахлу в отворените прозорци на двете високи, построени с изглед към океана сгради край Магнолия парк, полази по стените и се напъха в одеялата и нощниците. Но в действителност не прахът на Земята, превърнал се сега в осем милиарда чифта разкъсващи зъби, а на разсъмване — в сто и двадесет милиарда, бе истинският разрушител на човешките мечти, унищожител на онова, което Ричард виждаше като новата Златна ера. Другаде трябваше да го потърсят бюрократите и учените.
5
Центърът по контрол на заболяванията (ЦКЗ) е федерална агенция под егидата на Службата за обществено здравеопазване на Съединените щати. — Б.пр.