„Не се безпокой — каза си Джери. — Какво казваше мама Адела с нейната болнава философия ала Ан Ландърс[17]? „Повечето хора са като пакетчетата чай: не знаят колко са силни, преди да ги попари врялата вода.“
Джери многократно се беше потапял и излизал от врялата вода. Сега просто се беше оказал в поредния кипящ чайник, който изобщо не бе толкова непоносимо горещ, колкото онзи, в който Джери беше попаднал, когато един човек, доведен до ръба на покрусата и параноята, го преследваше като куче и се опита да го застреля като отмъщение за това, че според него той бил причината да загуби напълно и окончателно безсмъртната си душа.
И ако оръжието му не бе засякло по един куриозен начин, Джери Сигмънд щеше да се появи в заглавията на вестниците като проспериращ радиоводещ, чиято кариера е била прекъсната от куршума на някой убиец.
И нещата би трябвало да завършат по този начин, ако се замислим доколко лесно Джери бе успявал да трогне тълпата или гмежта с думите си. Бъдещето би могло да бъде по-светло за всеки един от нас, ако нещата бяха приключили по този начин, но те не свършиха така.
Лесли се чувстваше все повече като натрапник, докато гледаше конференцията на своя монитор, едновременно възхитена и слисана. Гласът на Ричард не преставаше да набира скорост, сякаш изгаряше от някаква странна температура. Гласът на Бил — също. Този на Джаксън — също. „Разпалват се един друг“ — помисли си тя, а по някакъв начин именно Ричард се явяваше катализаторът на тази разгаряща се треска. Лесли вече не виждаше в него само човек, повече ерудиран отколкото способен. Беше си спечелил няколко точки с помощта на онази твърдост, която демонстрира, извършвайки лонгбийческата „прашинкова разходка“. Дори и след като му бе заповядала да се връща на кораба, той продължи да събира жизненоважни данни. Дори и да беше само това, нямаше как да не се съгласи, че Ричард Синклер не е страхливец. Беше склонна също така и да приеме, че притежава повече от силни умствени способности.
И сила на волята.
Знаеше, че колкото и упорито да се преструваше, че с него всичко е наред, със сигурност бе дяволски далеч от нормалното си състояние, но все пак се хвърляше с неестествена енергия в разрешаването на загадките на сполетелите ги трагедии. Подходът му към загадките беше толкова бърз, че действаше вдъхновяващо и объркващо. Ричард бе прочут със способността си мигновено да съчетава привидно странните и несвързани факти, а след това да преобръща с главите надолу старите теории, даже и собствените си стари теории. С изключение на групичката негови съмишленици Лесли Уелс и почти всички останали учени намираха поведението му за изнервящо и съответно го намразваха, а арогантното копеле явно изразяваше задоволството си, че им отвръща със същото.
Сега, като го бе видяла в действие, разбра какво свързваше Ричард с Джаксън Ройкирк или пък с Джим Пауъл — просто Ричард плюс Джаксън за разлика от едно плюс едно никога не бяха равни на две. По-скоро сякаш Ричард и Джаксън се повдигаха на квадрат и се получаваше трета величина, която вече не съответстваше нито на единия, нито на другия, нито на двамата, взети заедно. А сега, когато към уравнението се прибави и Бил, величината се повдигна на трета степен и с това се доближи към хаоса. Сякаш всеки един от тях изкривяваше мислите си около разсъжденията на другите и черпеше от тях аргументи и отговори на съответните контрааргументи още преди Бил или Джаксън, или Ричард да са съумели да формулират цялата си мисъл в изречение. Имаше нещо заразно в този им начин на мислене и независимо от чувството ѝ за отчуждение, независимо от нарастващата боязън за бъдещето Лесли усети как неустоимо бива привлечена към този електрически извор, подобно на нощна пеперуда към пламъка на свещ. И се зачуди как изобщо се бе озовала тук, сред тези стари съзаклятници, чиито думи я плашеха.
— Ето на това място — обяви Ричард — съм склонен да приема, че ако вглеждайки се в края на геологическия период, вземем кометата за негова причина, най-вероятно ще се окаже, че грешим. Така че с какво разполагаме? Дали действително сме пропилели цялото това време да подготвяме проекта „Космически патрул“ и чрез него да изследваме небесата, когато е трябвало да изследваме почвата под краката ни? Дали наистина щурецът и мравката са причинили изчезването на тиранозавър рекс?
17
Ан Ландърс е псевдоним на Естер Полин Фридман. През 1955 г. тя спечелва конкурс, с който замества действителната Ан Ландърс на длъжността да отговаря на читателските запитвания в специалната колонка на „Чикаго Сън Таймс“. Съветите й се ползват с изключителна популярност. — Б.пр.