Сега, когато се сблъскаха с нов натиск от страна на околната среда: нямаше вече насекоми, които да ги пренесат до нов извор на протеини стенли, прионите подобно на всеки вирус, подобно на всяко дърво, гущер или бозайник, който желаеше все някак да оцелее през наближаващото изтребление, не можеха да оцелеят, без да се променят. По същото това време първият гвиански Desmodus пи кръв от заразена крава, а прионите вече се променяха, сякаш бяха от восък, сякаш бяха от кал — и образуваха множество нови разновидности. Просто колкото повече от тях успееха да се разпространят по земята, толкова по-голямо щеше да е разнообразието им. Ако се променяха в една насока — заспиваха продължителен сън, ако се променяха в друга — ставаха свръхактивни, ако се променяха в трета — преставаха да бъдат ефикасни вируси. И понеже се промениха в една определена насока, те успяха да преобразуват много бавно обикновените протеини стенли на Desmodus в нови приони, което гарантираше дълъг инкубационен процес на болестта.
Още преди някой да разбере, че е възникнала нова разновидност на прионите, един-единствен заразен прилеп прелетя няколко пъти от стадо крави на стадо крави. Понеже бе стадна твар, той всяка вечер се прибираше при ятото си и в него споделяше кървавата си храна със своите другари и по този начин предаде невидимата смърт на нови двадесет прилепа. А на колко други я предадоха тези двадесет индивида, можеше само да се предполага. Ако се тръгнеше от стандартната маркетингова стратегия, при условие че всеки дистрибутор (теоретично) успее да привлече поне петима нови дистрибутори, в такъв случай първият заразен с приони прилеп би предизвикал появата на поне стотина прионови дистрибутори от второ ниво. Ако продължим да следваме същата логика, на трето ниво тези стотина биха създали петстотин нови дистрибутори, а след още две нива тези петстотин биха генерирали вече тринадесет хиляди. Междувременно тези тринадесет хиляди биха предали заразата на поне десет пъти повече крави, преди заразените животни да започнат да стават твърде безвкусни и те да се принудят да вземат за своя нова плячка хората. Всичко това заплашваше разпространението на болестта и набирането на нови нейни преносители да се разрасне до такава степен, че да събуди възхищението и завистта на всеки изпълнителен директор на „Амуей“[20]. В покрайнините на тропическата джунгла природата бе създала един многостепенен маркетингов план, който не би могъл да се провали.
Главоболието започна близо месец, след като един мигриращ прилеп, за когото болните крави бяха станали твърде неприятни на вкус, премина на нова храна и ухапа крака на спящия пазач на фара. Човекът започна да чувства пулсации зад очните си ябълки и през целия ден тези пулсации бавно се въртяха от лявото му слепоочие към тила. Аспиринът не помогна, не го измъчваше треска, която да смъкне, и съвсем не облекчи препускащите в главата му туптения. Скоро към главоболието се присъедини и подлудяващият сърбеж, заради който насмалко не съдра изцяло кожата по гениталиите си.
Не беше богат човек и живееше според служебната етика, която му диктуваше да отиде на работа и да изпълни задълженията си, независимо колко му е зле. Никога не бе пропускал и един работен ден, не и от десетгодишна възраст, и нямаше сега да вземе да се излежава на стари години.
Болката, която човекът изпитваше, бе причинена най-вече от подутите тъкани около мозъка, защото самият мозък милостиво беше лишен от рецептори за болка. Направи му впечатление, че освен дивите пулсации зад лявото слепоочие, движенията му станаха некоординирани, а левият му клепач зловещо отказваше да се повдигне. Но изобщо не си даваше сметка, че личността му също претърпява промени. Изпадаше последователно в състояние на еуфория или на депресия, а в промеждутъците на депресията, еуфорията го ободряваше със самозаблудата за божествена сила. Докато капилярите му се разяждаха и пукаха, пръскайки съсиреци във всички посоки и с това предизвикаха половин милион микроинфаркта, забеляза, че загубата на контрол върху емоциите при него се задълбочава и избива в психотични настроения, които възпираше единствено летаргичното състояние на увредения му мозък. Пазачът на фара се опита да се пребори с все по-силната умора с помощта на големи дози кафе, които от своя страна вдигнаха кръвното му налягане и кръвта още по-силно запръска от пробитите капиляри. Но кофеинът все пак имаше желаното въздействие: повиши скоростта, с която работеха умиращите му неврони. Оперативната му памет се възвърна, после се загуби, отново се възвърна и в промеждутъците между внезапните животински фантазии, каквито той никога досега не бе и сънувал, понякога му бе трудно да си спомни къде се намира и кой е.
20
Известна американска фирма, чиято стратегия на продажби е сходна със стратегиите на „Рейнбоу“, „Орифлейм“, „Цептер“, „Хербалайф“ и др. — т.е. разчита на частни дистрибутори, които са стимулирани да привличат възможно повече нови дистрибутори в една строго йерархична система, базираща се на броя извършени продажби и привлечени нови дистрибутори. — Б.пр.