Ето един добър пример: най-обикновения глицерин. Близо двеста години след като химиците за пръв път извлекли тази субстанция от животинска мас, те все не успявали да я накарат да кристализира. В действителност някъде до към 1910 година във всички учебници по химия се посочвало, че глицеринът не притежава твърдо състояние. Но един ден при шанс едно на трилион, възникнала специфична комбинация на блъскане и разклащане в един варел с глицерин, който натоварили във Виена, и една-едничка молекула кристализирала. Когато варелът пристигнал в Лондон, целият глицерин в него бил кристализирал. Химиците и физиците твърдели, че това е невъзможно, но след като взели проби от глицерина от този варел и приложили кристали от него, не по-големи от снежинка, в собствените си стъкленици, то глицеринът във всички лаборатории по целия свят започнал да кристализира и оттогава никой не е успял да го възпре. Така че е вероятно причината за тази катастрофа да съществува като някаква химическа или математическа вероятност. Възможно е дори целият привиден ред и хаос в нашия свят да е причина не на друго, а на простичка кристализация.
Като фон на изказването на Ричард започнаха да показват кадри с почерняла реколта и почернелият от акари хеликоптер, замрял неподвижно на плажа. Джаксън подпря глава с ръка и се опита за няколко минути да обори кристализационната теория. После за още няколко. Представи си сярата и пиротита образувани край вулканичните отвърстия… аметистите в пещера… солта в триаско езеро… Разбира се, кристалите никога не бяха с еднаква форма или размер, ако разтворът, от който произлизаха, е достатъчно наситен, като резултат възниква случаен процес, по време на който кристали, съперничещи си за оредяващия резерв от соли или сяра, понякога поглъщат или паразитират върху своите съседи, така се получава онова, което колекционерите на камъни наричаха „призраци“, накрая побеждават най-приспособимите и образуват най-големите кристали. Но Джаксън разбра, че приликата между кристализацията и живота спираше дотук. Макар да можеше да се каже, че солният кристал, образуван на брега на Мъртво море в Израел, прилича на жива система, тъй като е способен да извлича нужните му материали от околната среда и дори да се репродуцира, като създава дъщерни кристали, той все пак „живее“, без да може да се докосне до безкрайното многообразие на генетичния код, и затова бе не по-различен от обикновената сол, която някога се трошала под крачките на динозаврите.
— Не е възможно да сведем всичко единствено до кристализацията — каза Джаксън. — Ако беше така, то бихме могли да приключим този разговор, като заявим, че най-голямата стъпка в човешката еволюция е била направена от жена: от съпругата на Лот в онзи ден, в който се превърнала в солен стълб[25].
— Неправилна аналогия — отвърна Ричард и се засмя. — Сами по себе си кристалите не са нищо повече от молекули — вируси, но могат да послужат за чудесна илюстрация на това как шаблонът възниква и се предава на цяла една популация. Кристализирането на първата молекула глицерин било невероятно събитие, но ако човек разполага с трилиони молекули глицерин и достатъчно дълъг период от време, невероятното събитие става просто неизбежно. Глицеринът кристализирал, защото така трябвало. Насекомите умират, защото така трябва.
Джаксън не бе толкова сигурен, а когато на екрана се появиха снимки от разкопките в Заливчето на динозаврите в Ню Джърси, заговори в полза на теорията на Бил Шут за генетичната бомба с часовников механизъм.
Джери Сигмънд се разсмя. Светът с пълна пара отива по дяволите, а те му предлагат теория за генетическата бомба с часовников механизъм! Не е за вярване, реши Джери. В най-добрия случай Ричард и Джаксън не смееха да признаят на чист английски пред света, че не знаят какво става, по дяволите. В най-лошия случай знаеха и тогава прикриваха нещо. Бомби с часовников механизъм, как ли пък не! Кристализация, да бе, да! Ричард и Джаксън се движеха на ръба на науката заедно с онези откачалки, които говореха за реактори с паладий, извънземни и изгубените кралства на Атлантида.
Джери си помисли, че с лекота би успял в дебат лице в лице да изкара Ричард и Джаксън като двойка клоуни. Но сега това беше без значение. Задаваше се велика промяна и той, а не някакви си айнщайновци, щеше да стане нейният компас. В това нямаше никакво съмнение.
„Ще стане като в клетка с плъхове — я бе предупредил Джери. — Ако затвориш на едно място много плъхове и престанеш да ги храниш, започват да се държат също както хора. Накрая винаги идва бесът. Необузданият бяс.“
25
Според библейския разказ, когато Бог решава да накаже Содом и Гомор за беззаконието им, два ангела предупреждават Лот да вземе семейството си и незабавно да напусне града, без да се обръща назад. Съпругата на Лот не издържала, обърнала се и на часа се превърнала в стълб от сол. — Б.пр.