— Скромността ти ме впечатлява, старши сержант. Както можеш да видиш сега обаче, това, което имаме пред себе си, са ледерийски новобранци. Задлъжнели, предимно, и както забелязваш, две от тях са се оттеглили от една крайно благородна и алтруистична професия. — Тонът му се втвърди. — А както знае всеки малазански войник, животът преди влизането в строя няма никакво значение, след като клетвите се положат и си окомплектован. Не съществуват никакви пречки за растеж в службата, освен компетентността…
— Понякога дори и това не е пречка, сър.
— Дори самопризнанията не са достатъчен повод да ме прекъсваш, старши сержант. Значи, тези почитаеми новобранци са твои. Снаряжи ги и ги изведи на дълга разходка — явно имат нужда да бъдат вкарани в бойна готовност. Тръгваме в марш след два дни, старши сержант.
— Бойна готовност само за два дни, сър?
— Новобранците ти разчитат на твоята компетентност, старши сержант, както и аз — заяви Кайндли с дразнещо задоволство. — Е, оставям те да се справиш, старши сержант.
— Благодаря, сър — отвърна Поурс и отдаде чест.
Капитан Кайндли закрачи обратно към щаба. Поурс зяпна след него и прошепна:
— Това е война.
Най-близкият новобранец, четирийсетинагодишен мършав мъж с големи мръсни мустаци, възкликна доволно:
— Нямам търпение, сър!
Поурс рязко се обърна към него.
— Не съм ти „сър“, торен бръмбар! Аз съм старши сержант!
— Съжалявам, старши сержант!
Поурс закрачи към другия край на редицата и изгледа намръщено двете курви.
— Богове на бездната, вие пък какво търсите тук?
Русата, чието лице беше пламнало като на всички дебели хора по целия свят, когато ги накарат да стоят прави известно време, се оригна и отвърна:
— Старши сержант, виж ни!
— Гледам.
— Нямахме шанс да стопим маста, видите ли. Но в армията нямаме избор, нали?
— Двете сте пияни.
— И това го спираме — рече тъмнокосата.
— А курвалъкът?
— Ау, старши сержант, оставете ни малко удоволствие!
— Двете едва дишате и сега — снаряжаването и тичането ще ви убие.
— Нищо против, старши сержант. Само да свърши работа!
— Кажете ми името на войника, който ви нае да посетите капитана.
Двете се спогледаха и русата отвърна:
— Така и не ни го каза.
— Мъж или жена?
— И това не каза, старши сержант.
— Тъмно беше — добави тъмнокосата. — Все едно, Кайндли Големия каза, че…
— Моля? Какво каза току-що?
— О, м-м, капитан Кайндли имах предвид, след като отново е с униформа, в смисъл, че…
— И хубавичка униформа при това — вметна русата.
— И каза, че сте най-добрият и най-работлив, най-печеният, така да се каже, и здрав войник в цялата мародерска армия…
— Цялата малазанска армия.
— Точно. Извинявам се, старши сержант, ама всичките тия чужди имена ни довършиха.
— И каната с ром, обзалагам се.
Тя кимна.
— И каните с ром.
При множественото число очите на Поурс се облещиха, той се покашля, обърна се и изгледа останалите новобранци.
— Бягането от дълг го разбирам. Така е във всички армии по света. Задлъжнели, престъпници, неудачници, извратени, патриоти и побъркани — и това е списък от собствената ми молба за постъпване във войската. И вижте ме сега, повишен в лейтенант и косвено повишен в старши сержант. Тъй че, скъпи новобранци… — Ухили се с омайна усмивка, на която всички в редицата се отзоваха. — Никой не знае по-добре откъде идвате и никой не знае по-добре къде ще стигнете, което вероятно е или лазаретът, или на предната линия. И смятам да ви закарам там за нула време!
— Тъй вярно, старши сержант! — ревна мустакатият идиот.
Поурс го изгледа кръвнишки и усмивката му увехна.
— В малазанската армия старите имена се захвърлят. Бездруго са били лоши имена, до едно. Ти, от този момент си Туит1 и си първият ми отдельонен командир.
— Тъй вярно, старши сержант! Благодаря, старши сержант!
— Сега — продължи Поурс, сплете пръсти зад гърба си и закрачи покрай редицата, — два дни, за да направя от вас, мокрици такива, войници — дори за мен — е просто невъзможно. Не, това, което трябва да направя, е да ви прикрепя към истинско отделение, и знам кое е идеалното отделение. — Спря и се обърна рязко към тях. — Но първо всички ще идем под строй до клозета, където всеки един от вас — в пълен ред, както се полага на войници — ще тикне пръст в гърлото си и ще повърне в коритото. А след това отиваме да вземем униформи от интенданта и тренировъчното ви снаряжение. Сержант Туит, строй ги зад себе си и след мен.
— Слушам, старши сержант! Тръгваме на война!
Другите завикаха въодушевено.