Когато старши сержант Поурс поведе болнавия си и едва дишащ личен състав към палатките на Трета рота, огньовете бяха на жарава и над тях висяха врящи котлета.
— Сержанти на Трета рота! — ревна той. — Стани и бегом при мен! Моментално!
Пред погледите на двайсетина лица, полуосветени от пламъците на огньовете, Бадан Грук, Синтър и Праймли бавно се стекоха и се строиха пред Поурс.
— Аз съм старши сержант Поурс, а това са…
— Мислех, че сте капитан Кайндли — рече Синтър.
— Не, оня е бил близнакът ми, който за жалост се удави във ведрото със собствения си бълвоч вчера. Прекъснеш ли ме още веднъж, сержант, приготвил съм цяло корито бълвоч, което чака точно теб.
Бадан Грук изпухтя:
— Но аз мислех, че е лейтенант Поурс…
Поурс го изгледа навъсено.
— Другият ми близнак, вече отчислен от Ловците на кости и сега служи като телохранител и консорт на кралица Фрапалава на империята Киджстул. Без повече приказки. Както можете да видите зад мен, имаме нов набор, който трябва да е готов за марш до два дни…
— Марш накъде, старши сержант?
Поурс въздъхна.
— Ами, с нас, сержант Синтър. Всъщност, с вашите три отделения, тъй че вече са ваша отговорност. — Обърна се, махна към новобранците и двама от тях пристъпиха напред. — Действащи сержанти Туит и Ноуз Стрийм. — Махна отново към строя. — А това са действащи ефрейтори Ръмджъгс и Суитлард2 — предлагам ефрейтор Кисуеър да ги вземе под личната си опека. Както ще забележите, носят си палатки. За съжаление никой от новобранците не знае как да ги вдигне. Заемете се с това. Въпроси? Няма. Свободни сте.
Малко след това Поурс забеляза една от по-новите палатки в лагера и след като хвърли поглед на тримата войници, наклякали около огъня пред нея, се стегна и закрачи към тях.
— Войници — свободно. Има ли отделно помещение в тая палатка? Така си и помислих.
— Сержант Ърб я зае тая, лейтенант…
— Похвално. Уви, приятели — знам, че това е неприятна новина, — но капитан Кайндли в момента я реквизира за мен. Възразих против това — в смисъл, против несправедливостта на такова решение, но всички го знаете капитан Кайндли, нали? — И остана доволен, като видя унилите им кимания. Потупа походната чанта на бедрото си. — Снабдителни списъци. Трябва ми уединено място, а след като щабът беше затворен, се налага да ми осигурите кабинет. Но слушайте, приятели — и се постарайте да го обясните на сержант Ърб. Тъй като работя по продоволствието, продукти и — споменах ли го? — храни за офицерите, което естествено включва вина от прилична реколта — ами, дори напълно изряден човек като мен няма как да не изтърве някое и друго буре от инвентара. — И да видиш как се усмихнаха.
— Цялата е ваша, лейтенант.
— Чудесно. И гледайте да не ме безпокоите.
— Ясно, лейтенант.
Поурс влезе в палатката, загази през походни одеяла и снаряжение и се пъхна зад завесата, където намери прилично походно легло, чисти одеяла и добре поддържана възглавница. Смъкна ботушите, настани се на леглото, загаси фенера и извади от чантата си първата от петте плоски бутилки, които бе конфискувал от новобранците си.
Човек може да научи много за един мъж или жена от избора им на алкохол или дрога. Време беше да опознае по-добре най-новите членове на Ловците на кости, може би да си състави нещо като профил на личните им качества и практичност. Издърпа първата тапа.
— Накара ни да повръщаме — каза Ръмджъгс.
— Всички ни кара да повръщаме — отвърна Кисуеър. — Постави го това колче под ъгъл, преди сестра ти да е започнала да го набива.
— Не ми е сестра.
— Сестра ти е. Всички вече сме ти сестри и братя. Това е да си войник.
Суитлард вдигна дървения чук.
— А офицерите какво, нещо като родители ли са?
— Зависи.
— От какво?
— Ами, ако родителите ти са били побъркани, покварени, некадърни или жестоки, или всяко едно съчетание между тия, тогава да, офицерите са точно като тях.
— Невинаги е така — намеси се ефрейтор Правалак Рим, дошъл с вързоп постелки. — Някои офицери знаят за какво са.
— Нищо общо няма със знаенето за какво са, Рим.
— Права си, Кис. Всичко се свежда до това да изпълняваш заповедите им, когато нещата станат гадни, нали? Точно до това се свежда. — Пусна на земята две от навитите платнени постелки. — Вкарайте ги вътре и ги разпънете хубаво и равно. А, и вижте дали земята има наклон — главите ви трябва да са по-нависоко от краката, иначе ще сънувате кошмари и главите ви ще се пръскат, като се събудите…
— Бездруго няма да им се размине — отбеляза Кисуеър. — Не можеш ли да ги помиришеш?
Рим се намръщи и дръпна чука от ръцете на Суитлард.
— Къде ти е ума, Кис? Както го размахва, ще счупи ръцете на другата.