И не беше ли вярно — извън всякакво съмнение, — че жените, които предпочитаха компанията на мъже, бяха най-мразените жени от всички?
Твърде много командири с цици имаше сред тази тълпа. „Виж Гал, измъчен е зад татуираните си сълзи. И онзи баргаст, нищо чудно, че крие лицето си зад всичката тази боя.“
— Вече можеш да се връщаш, Рафала — каза Кисуеър. — Няма да се загубя.
— Трябва ми конят, малазанко.
— А аз пеша ли да вървя оттук нататък?
Младата хундрилка я погледна изненадано.
— Къде да вървиш?
Кисуеър се намръщи.
Продължиха през разкъсаната колона конни съгледвачи и спряха пред авангарда — пълководците на конете не удостоиха с внимание появата им, продължиха в тръс и принудиха Рафала и Кисуеър да обърнат и да подкарат до тях. Отношението им подразни Кисуеър — все едно никога не се бяха виждали.
Рафала заговори:
— Боен водач Гал, водя ви малазански вестоносец. — После каза на Кисуеър: — Ще отида да ти намеря друг кон.
— Добре. Не се бави много обаче.
Рафала я изгледа навъсено, обърна коня си и подкара през точещите се войнишки колони.
Някаква червенокоса жена — нея Кисуеър я виждаше за пръв път — я заговори първа, на търговската реч:
— Къде са събратята ти, малазанко?
— Събратята ми?
— Другарите ти войници.
— Не са далече, мисля. Би трябвало да стигнете до тях днес, особено с тази скорост.
— Каква вест ни носиш, войник? — попита Кругава.
Кисуеър се огледа. Прекалено много щабни офицери имаше около командирите.
— Може ли да го направим малко насаме, Смъртен меч? С вас и Боен водач Гал, искам да кажа.
— Кралицата на Болкандо Абрастал и Боен главатар Спакс на гилките Бели лица съюзиха силите си с нашите. С тази уговорка ще изпратя персонала ни настрана. — Обърна се към кралицата. — Приемливо ли е, ваше величество?
На лицето на Абрастал се изписа неприязън.
— О, да, те са по-досадни и от мухи. Хайде, всички! Махайте се!
Над двайсет ездачи се отдръпнаха от авангарда и останаха само Кругава, Танакалаян, Гал, кралицата и Спакс.
— Така по-добре ли е? — попита Кругава.
Кисуеър си пое дъх. Твърде уморена беше, за да го обмисля това.
— Между прорицателите, които служат на адюнктата… Смъртен меч, не мога да го кажа другояче. Прецени се, че заплахата от измяна е много реална. Изпратиха ме, за да потвърдя съюза.
Смъртният меч пребледня. Кисуеър забеляза резкия поглед, хвърлен от чуждоземната кралица към младия Щит-наковалня.
„Какво? Мамка му, те знаят повече за това от мен. Заплахата май все пак е реална. Сестро, имаш очи, които виждат това, което другите не могат. Нищо чудно, че винаги бягам от теб.“
Боен водач Гал реагира първи.
— Как се казваш, войник?
— Кисуеър6. Десето отделение, трета рота, осми легион.
— Кисуеър… духовете знаят, начинът, по който вие, малазанците, умеете да превърнете едно име в покана, винаги ме е радвал. Ще отговоря на страха на адюнктата, както подобава на хундрилите. Ще тръгнем напред и ще яздим с вас с цялата възможна бързина, за да се слеем с Ловците на кости колкото може по-скоро.
— Измяна от перишите няма да има — заяви Кругава. — Вижте бързината на придвижването ни. Известени сме за предстояща опасност, тъй че бързаме да се съберем с армията на адюнктата. За наше щастие кралицата на Болкандо води легиона Евъртайн и гилките и се закле да ни даде цялата помощ, която може да поискаме. Кажете ми, притеснени ли са Ловците на кости? Що за враг се е появил в Пустинните земи, за да ги обезпокои толкова?
„Чак сега ли се сети да попиташ?“
— От последните два дни, Смъртен меч, единственият ни враг бяха рояците хапещи мухи.
— И все пак сте изпратена да ни намерите — изтъкна Кругава.
— Да.
— Следователно — продължи Смъртният меч — трябва да съществува някакво предчувствие за опасност, извън възможната измяна, което да оправдае такава спешност.
Кисуеър сви рамене.
— Нямам какво повече да ви кажа, Смъртен меч.
— И изминахте целия този път само за да потърсите уверение? — попита Гал.
— Да. Сигурно ви изглежда странно. На всички вас. Нямам отговор. Сметна се, че съюзът е застрашен — само това знам по въпроса.
Като че ли никой от тях не остана доволен. „Колко лошо. Какво повече мога да кажа? Сестра ми има лошо предчувствие, Фид непрекъснато повръща, а единственият висш жрец в състава на Тавори не е изтрезнял от Ледер. И онези мухи хапят ужасно.“
Рафала се върна с оседлан кон — дореста кобила, доста буйна на вид. Доведе я до Кисуеър.
— Прехвърли се, ако можеш.
Намръщена, Кисуеър измъкна ботушите от стремената и прехвърли десния си крак през гърба на коня. Рафала дръпна кобилата на стъпка напред и малазанката нагласи дясното си стъпало в дясното стреме, хвана рога на седлото от Седемте града, вдигна високо левия си крак — и задника си, разбира се — и след миг вече държеше юздите.