— Работата е там, Джеф — казва той, — че ти нямаш влечение към свинете. Ти не ги разбираш, пък аз ги разбирам. Според мене ето това тук е надарено с необикновен талант и много висок интелект: току-що прекоси стаята на задните си крака.
— Добре, аз отивам да спя — казвам му. — А ти се постарай да внушиш на своя приятел, щом е толкова интелигентен, да не вдига такава гюрултия.
— Беше гладно — отвръща Руфи. — Сега се успокои и ще заспи.
Преди закуска винаги чета вестници, стига да съм на такова място, където наблизо се намира типографска машина или поне ръчна печатарска преса. На другия ден станах рано и намерих пред главния вход „Лексингтън Дейли“, хвърлен там от раздавача. Първото, което зърнах на заглавната страница, беше обява на две колонки:
Горната сума ще бъде изплатена — без всякакви въпроси — на онзи, който върне здрав и читав Бепо, прочутото прасе с европейско образование, изчезнало или откраднато снощи от цирка на братя Бинкли.
Сгънах вестника, сложих го във вътрешния си джоб и отидох при Руфи. Почти облечен, той хранеше прасето с мляко и обелки от ябълки.
— Здравейте, здравейте, добро утро на всички — казвам аз сърдечно и дружелюбно. — Значи, вече сме станали? И прасчо закусва. Какво смяташ да правиш с това прасе, Руфи?
— Ще го туря в една щайга — казва Руфи — и ще го пратя на мама в Маунт Нево. Нека й прави компания, докато ме няма.
— Чудесно прасе! — казвам аз и го чеша по гърба.
— А снощи какви думи издума по негов адрес — отвръща Руфи.
— Да — казвам аз, — но на дневна светлина е къде по-симпатично. Да знаеш, аз съм израснал на ферма и много обичам прасетата. Но все си лягах със слънцето, та досега не бях виждал прасе на светлината на лампа. Виж какво ще ти кажа, Руфи, давам ти десет долара за това прасе.
— То не ми е за продан — казва той. — Да беше друго бих ти го продал, но това не.
— Защо не? — питам го и започвам да се плаша да не би той да се досеща каква е работата.
— Защото — казва той, — то е най-голямото ми постижение в живота. Никой друг не е способен на такъв подвиг. Ако някога имам деца и семейно огнище, ще седиме пред огнището и ще им разправям как татко им е задигнал това прасе в претъпкания с хора цирк. А може и на внуците да разправям. Те ще има да се гордеят. Чакай да ти кажа, циркът се състои от две свързани помежду си палатки. Прасето лежеше на подиумче, вързано на верижка. В другата палатка зърнах един гигант и някаква дама, почти изцяло покрита от буйните си прошарени коси. Аз пипнах прасето и се измъкнах пълзешком под купола, а то кротува като мишка. Скрих го под палтото си и така трябва да съм минал покрай стотина души, докато изляза на тъмната улица. Едва ли ще продам това прасе, Джеф. Ще ми се мама да го запази като свидетел за моя подвиг.
— Прасето няма да живее толкова — казвам му, — че да го използваш като нагледно помагало при старческите си бръщолевеници пред огнището. Внуците ти просто ще трябва да вярват на думите ти. Хайде, давам ти сто долара за него.
Руфи ме гледа изумен.
— Това прасе не може да струва толкова — казва той. — За какво ти е?
— Като ме гледаш така казуистично — казвам с тънка усмивка, — надали можеш да допуснеш, че имам темперамент на художник. Но е така. Аз колекционирам прасета. Обиколил съм света да търся редки екземпляри. В долината Уобаш имам специална свинеферма, в която са събрани най-ценните породи — от мериносова до полско-китайска. Това прасе ми се струва расово, Руфи. Мисля, че е истински беркшир. Та затова искам да го притежавам.
— Готов съм да ти услужа — отговаря Руфи, — но и аз имам художническа жилка. Според мене, щом един човек може да отмъкне прасе по-качествено от всеки друг, тогава той е художник. Прасетата са моето вдъхновение. Особено това. И двеста и петдесет да ми дадеш за него, пак не го продавам.
— Чакай бе, човек — казвам и бърша чело, — това не е въпрос на търговия, а на изкуство. И дори не само на изкуство, а и на филантропия. Като познавач и любител на прасетата, аз няма да съм изпълнил своя дълг пред света, ако не добавя към колекцията си това прасе. Не заради самото прасе, а от етична гледна точка към прасето като най-добър приятел и помощник на човека, ти предлагам петстотин долара за него.
— Джеф — отвръща прасешкият естет, — не става дума за пари, а за чувство.