— Разбирам.
Сенаторът кимна.
— Бях убеден в това. Род, вземи този запис и се погрижи да го скриеш на сигурно място. Съмнявам се, че пак ще ни трябва.
Род написа нещо върху дисплея на джобния си компютър. Машината забръмча: тих вой, който ознаменуваше началото на нов живот за Хорас Бери.
„Няма начин да се измъкна — помисли си той. — Фаулър ще приеме само резултати, а не оправдания. И залогът в тази игра ще е главата ми. Няма да е лесно да съм негов политически агент. Но какъв избор имам? На Левант бих могъл единствено да чакам и да се страхувам. Така поне ще зная как се справят със сламкарите… и навярно някога ще успея да променя политиката им.“
— Още нещо — каза сенаторът, даде знак и Род Блейн отиде до вратата на кабинета. В залата влезе Кевин Ренър.
За първи път виждаха главния астрогатор в цивилно облекло. Ренър носеше ярки панталони и още по-ярка туника. Шарфът на пояса му бе от плат, напомнящ коприна. Изглеждаше естествен, ала навярно беше синтетичен. Меки ботуши, накити — накратко, приличаше на някой от най-преуспелите търговски капитани на Бери. Търговец и капитан се спогледаха учудено.
— Да? — попита астрогаторът.
— Малко си избързал, а, Кевин? — отбеляза Род. — Уволнението ти влиза в сила следобед.
Ренър се ухили.
— Реших, че военната полиция няма да ме забележи. Пък и определено е приятно. Добро утро, ваше превъзходителство.
— Значи познавате търговец Бери — рече Фаулър. — Чудесно, защото двамата често ще се срещате.
— Какво? — Ренър се напрегна.
— Сенаторът иска да каже — поясни Блейн, — че би желал да те помоли за услуга. Кевин, спомняш ли си условията на постъпването ти във флота?
— Естествено.
— Четири години или за цялата продължителност на имперска извънредна ситуация от първи клас. Или за времетраенето на официално обявена война — каза Род. — Между другото, сенаторът обяви положението със сламкарите за извънредна ситуация от първи клас.
— Чакайте малко! — извика Ренър. — Не можете да ми извъртите тоя номер!
— Мога, разбира се — отвърна Фаулър.
Астрогаторът се строполи на един от столовете.
— О, Господи!
— Още не е официално — рече сенаторът. — Няма нужда да предизвикваме паника. Но вие вече сте официално уведомен. — Фаулър изчака Ренър да осмисли думите му. — Разбира се, бихме могли да ви предложим друга възможност.
— Бог да ви поживи.
— Язвителен си, а? — Род изглеждаше весел. В този момент астрогаторът го мразеше.
— Свършихте добра работа — продължи старецът. — Империята ви е признателна. И аз съм ви признателен. Знаете ли, донесъл съм със себе си няколко бланки с императорски укази… какво ще кажете за следващия рожден ден на императора да сте барон?
— О, не! Не и аз! Изработих си своето във флота!
— Но привилегиите определено ще ти харесат — отвърна Род.
— Проклятие! Трябваше да доведа сенатора в стаята ти чак на сутринта. Знаех си, че трябваше да изчакам. Не, няма да направите аристократ от Кевин Ренър! Нямам време за цялата тази работа…
— Това наистина може да сложи край на безгрижния ви живот — каза Фаулър. — Така или иначе, няма да стане толкова лесно. Завист и така нататък. Но вие сте ни прекалено полезен, господин Ренър, и наистина има извънредна ситуация от първи клас.
— Но… но…
— Капитан на цивилен кораб — рече сенаторът. — С рицарски сан. Специалист по сламкарския проблем. Да, тъкмо вие ни трябвате.
— Нямам никакъв рицарски сан.
— Ще имате. Не можете да откажете. Господин Бери ще настоява личният му пилот да получи поне ордените на свети Михаил и свети Георги. Нали, ваше превъзходителство?
Бери потръпна. Империята неизбежно щеше да назначи хора, които да го наблюдават, а те щяха да се нуждаят от човек, който да може да разговаря с търговските капитани. Но този… комедиант? „Кълна се в брадата на Пророка, той ще е непоносим!“ Хорас примирено въздъхна. Поне беше интелигентен комедиант. Навярно дори можеше да му е от полза.
— Мисля, че сър Кевин е най-добрият избор за капитан на личния ми кораб — спокойно отвърна търговецът. В гласа му се долавяха съвсем слаби нотки на отвращение. — Добре дошли в „Имперска компания за автонетика“, сър Кевин.