— Не е в мой стил, Шеп.
— Е, какво ще кажеш за тези слухове? Има ли някаква истина в тях?
— Никаква.
— Радвам се да го чуя — рече Кантуел. — Ще се погрижа да оправя нещата. Лека нощ, Ейдриън.
— Лека нощ, Шеп.
Картър слезе на партера. Паркингът за ръководния персонал беше почти пуст. Той се качи на своето волво и се насочи към Северозападен Вашингтон, следвайки пътя, по който бяха минали с Габриел преди осем седмици. Когато минаваше край имението на Зизи ал Бакари, намали и се взря през решетките на портата към противния фалшив замък, кацнал на високия скалист бряг на реката. Не я докосвай — помисли си яростно Картър. — Ще те убия лично, ако падне и косъм от главата й. Като пресичаше Чейн Бридж, погледна към индикатора за бензин. Сигналната лампичка светеше в червено. Колко подходящо — помисли си той. Резервоарът му бе почти празен.
В същия момент „Слънчевата балерина“ заобикаляше Гран Поант и се връщаше към мястото за закотвяне край Густавия. Габриел стоеше сам на носа с бинокъл пред очите и наблюдаваше задната палуба на „Александра“, където екипажът на яхтата сервираше набързо приготвената вечеря за трийсет души. Той ги видя като фигури в картина. „Корабно парти“48 — помисли си. — Или може би „Тайната вечеря“?
Зизи седеше царствено начело на масата, сякаш събитията от тази вечер са приятно развлечение от монотонността на иначе обикновеното пътуване. От лявата му страна беше красивата му дъщеря Надия. Отдясно, ровейки в храната си без апетит, седеше доверената му дясна ръка Дауд Хамза. По-нататък на масата се разполагаха адвокатите — Абдул и Абдул, и хер Верли — човекът, който се грижеше за парите на Зизи. Там бяха и Мансур, който уреждаше пътуванията, и шефът по комуникациите и сигурността Хасан. Не липсваше и Жан-Мишел — личен треньор на Зизи и допълнителен бодигард, с намусената си жена — Моник. Следваха Рахима Хамза и нейният приятел Хамид — красивата египетска филмова звезда. Имаше и четирима разтревожени на вид бодигардове и няколко привлекателни жени с невинни лица. И едва тогава, седнала на противоположния край на масата, колкото се може по-далеч от Зизи, бе красивата жена, облечена в тъмнооранжева копринена дреха. Тя осигуряваше баланса на композицията, беше невинността срещу злото на Зизи. И Габриел забеляза, че е изплашена до смърт. Той знаеше, че присъства на представление. Ала за кого бе предназначено то? За него или за Сара?
В полунощ фигурите в картината му се изправиха и си пожелаха лека нощ. Сара изчезна в един коридор и Габриел отново я изгуби от поглед. Зизи, Дауд Хамза и Вазир бен Талал отидоха в кабинета на Ал Бакари. Габриел си представи нова картина. Срещата на тримата злодеи — от неизвестен художник.
След пет минути Хасан се втурна в кабинета и подаде на Зизи мобилен телефон. Кой се обаждаше? Някой от брокерите на Ал Бакари, за да иска инструкции каква позиция да заеме при отварянето на борсата в Лондон? Или е убиецът на невинни хора Ахмед бен Шафик, който му казва какво да направи с момичето на Габриел?
Зизи взе телефона и с жест отпрати Хасан. Шефът на сигурността Вазир бен Талал отиде до прозореца и спусна щорите.
Сара заключи вратата и светна всички лампи в стаята. Пусна сателитната телевизионна система и превключи на Си Ен Ен. Германските полицаи се сражаваха с демонстранти по улиците. „Още едно доказателство — каза репортерът — за провала на американците в Ирак“.
Тя излезе на своята палуба и седна. Яхтата, която видя следобед да напуска пристанището, се бе върнала. Дали Габриел е на нея? Бен Шафик жив ли е или мъртъв? Дали Габриел е жив, или е мъртъв? Знаеше само, че нещо се е объркало. От време на време се случват разни неща — бе казал Зизи. — Ето защо вземаме толкова сериозни мерки за сигурност.
Сара се загледа в яхтата, търсейки някакви признаци за движение по палубата, но тя беше твърде далеч, за да може да види нещо. Ние ще бъдем с теб, Сара. Всички. Излезе вятър. Тя обви с ръце краката си и придърпа коленете към брадичката си.
Надявам се, че още сте тук — помисли си отчаяно. — И моля ви, измъкнете ме от този кораб, преди да ме убият.
В известно отношение тя не си спомняше кога студът я накара да влезе вътре и да си легне. Събуди се в ранни зори от барабаненето на лекия дъжд по палубата. Телевизорът още работеше, президентът бе пристигнал в Париж и площад „Конкорд“ беше море от протестиращи. Тя вдигна телефона и си поръча кафе. Донесоха го след пет минути. Всичко бе същото, с изключение на ръкописната бележка, която бе сгъната на две и подпряна на панерчето с кифлата й. Бележката беше от Зизи. Имам работа за вас, Сара. Съберете си багажа и бъдете готова за тръгване в девет часа. Ще поговорим, преди да тръгнете. Тя си наля чаша кафе и я занесе до вратата, водеща към палубата й. Едва тогава забеляза, че „Александра“ е потеглила на път и че са напуснали остров Сен Бартелеми. Прочете отново бележката на Зизи. В нея не пишеше къде ще пътува.