— Къде отиваме?
— Първо ще разберем за кого работиш — отговори той. — А после ще те убием.
Сара затвори очи от болка, когато иглата се заби в бедрото й.
Разтопен метал. Черна вода…
31. Клотен, Швейцария
Хотел „Флайуей“ на улица „Марктгасе“ номер 19 е по-скоро удобна, отколкото луксозна къща. Фасадата му е сива и мрачна, фоайето е неприветливо и стерилно. В действителност единственото му качество е близостта му до летище Клотен, което е на петнайсет минути път оттам. В снежната февруарска вечер хотелът беше място на тайно събиране, за което управата и местната полиция още не знаеха. Двама мъже пристигнаха от Брюксел, един от Рим, а четвъртият — от Лондон. И четиримата бяха специалисти по физическо проследяване. И четиримата се регистрираха с фалшиви имена и с фалшиви паспорти. Петият мъж дойде от Париж. Той се регистрира със собственото си име, което беше Моше. Този мъж не бе специалист по следенето, а обикновен куриер, бодел. Колата му — „Ауди А8“ — беше паркирана на улицата. В багажника имаше куфар, пълен с оръжие, радиостанции, очила за нощно виждане и шапки тип балаклава49.
Последният мъж, който пристигна, беше добре познат на момичетата от регистратурата, защото често пътуваше през летище Клотен и бе прекарал повече нощи в хотел „Флайуей“, отколкото можеше да си спомни.
— Господин Бриджис! — възкликна едното момиче, когато той влезе във фоайето.
След пет минути Бриджис вече бе в стаята си на горния етаж, а след още две останалите мъже се събраха при него.
— Самолетът скоро ще кацне на летище Клотен — съобщи им той. — На борда му ще има девойка. Ние трябва да се погрижим тя да не умре тази нощ.
Сара се събуди за втори път. Отвори очи само колкото да придобие представа къде е, после ги затвори, преди Жан-Мишел да забие в бедрото й още една пълна спринцовка. Сега самолетът се снишаваше, разтърсван от силна турбуленция. Главата й се отметна настрани и при всяко накланяне на самолета пулсиращото й от болка слепоочие се удряше в стената на кабината. Пръстите й бяха вдървени от притискането на белезниците, а в ходилата си усещаше хиляди иглички. Жан-Мишел все така се изтягаше на седалката срещу нея. Очите му бяха затворени, а пръстите — преплетени над слабините му.
Сара отново отвори очи. Погледът й бе замъглен, сякаш бе обвита от черна мъгла. Тя вдигна ръце към лицето си и напипа плат. Качулка — помисли си. После погледна надолу към собственото си тяло и видя, че то е обвито с черно покривало. Французинът я бе забулил с абая50. Изхлипа тихо. Жан-Мишел отвори едното си око и я изгледа злобно.
— Какво има, Сара?
— Отвеждате ме в Саудитска Арабия, нали?
— Отиваме в Швейцария — точно както ти каза Зизи.
— Тогава защо е тази абая!
— Тя ще улесни влизането ни в страната. Когато видят саудитска жена с покривало, швейцарските митничари стават много почтителни. — Той й отправи още една гротескна усмивка. — Мисля, че е срамота да се покрива с черно момиче като теб, но и ми беше приятно да ти го сложа.
— Ти си свиня, Жан-Мишел.
Сара не видя замахването — добре насочен удар с опакото на ръката, който попадна точно върху подутата й дясна буза. Докато погледът й се избистри, французинът вече се бе облегнал на седалката си. Самолетът се раздруса от нова турбуленция. Тя усети в гърлото си изригналата от стомаха й киселина.
— Мисля, че ще повърна.
— Като в „Тату“ ли?
Мисли бързо, Сара.
— В „Тату“ наистина ми прилоша, идиот такъв.
— Много бързо се оправи. В действителност изглеждаше добре, като се върнахме на „Александра“.
— От наркотиците, които ми инжектираш, ми се повръща. Заведи ме в тоалетната.
— Искаш да провериш за съобщения ли?
Бързо, Сара, бързо.
— За какво говориш? Заведи ме в тоалетната, за да повърна.
— Никъде няма да ходиш.
— Поне вдигни абаята.
Той я изгледа недоверчиво, после се наведе напред и вдигна покривалото, излагайки лицето й на студения въздух в кабината. На Сара това потресаващо й напомни на вдигането на воала на булката от младоженеца. Заля я вълна от гняв и тя се хвърли към него, вдигнала окованите си в белезници ръце към лицето му. Жан-Мишел с лекота избегна удара й и стовари ръката си върху лявата страна на главата й. Ударът му я изтръгна от кожената седалка и я запрати на пода. Без да се изправя, той я изрита в корема, изкарвайки въздуха от дробовете й. Докато Сара се мъчеше да си поеме въздух, съдържанието на стомаха й се изля върху килима.