— Призовката бе изпратена от сенаторите, Ваше Кралско Височество. Управлението няма нищо общо.
— Трябваше да го спрете по някакъв начин.
— Това не е Рияд, господин посланик.
Башир го изгледа втренчено, после се върна на мястото си.
— Предполагам, че…
— Какво?
— Няма значение — каза Картър.
Десет минути по-късно обявиха полета на Габриел. Ейдриън го изпрати до изхода.
— О, насмалко да забравя! Докато разговаряхте със Сара, се обади президентът. Искаше да ти благодари. Каза, че ще се чуете друг път.
— Кажи му да не се тревожи за това.
— Освен това каза, че иска да напреднеш по въпроса, който сте обсъждали на южната ливада.
— Сигурен ли си?
— Сигурен в какво?
— Че президентът е използвал точно тези думи?
— Напълно — рече Картър. — Всъщност за какво разговаряхте през онази нощ?
— Разговорът ни беше личен, Ейдриън, и ще си остане такъв.
— Супер.
Те се здрависаха, после Габриел се обърна и се качи на самолета.
40. Тиберия, Израел
Следващата нощ беше шабат. Габриел спа до късно следобед, после взе душ, облече се и двамата с Киара потеглиха с колата му към Долината на Израил. По пътя спряха за кратко в Тел Мегидо, за да вземат Ели Лавон, после продължиха към Тивериадско море. Когато стигнаха до вилата от варовик с цвят на мед, кацнала върху една скална тераса над езерото, наближаваше залез-слънце. Шамрон ги посрещна на главния вход. Лицето му изглеждаше отслабнало и изпито, а самият той се придвижваше с помощта на бастун. Беше много красив бастун от маслиново дърво.
— Министър-председателят ми го подари тази сутрин, когато напусках рехабилитационния център в Йерусалим. Едва не го ударих с него. Геула смята, че така изглеждам по-изискан. — Той ги въведе вътре и погледна към Габриел. — Виждам, че си с моето яке. Сега, когато стана ясно, че ще живея още дълго, бих искал да ми го върнеш.
Алон съблече якето и го провеси на закачалката в антрето. От вътрешността на вилата се чу гласът на Геула, която ги канеше на масата за вечеря. Когато влязоха в трапезарията, тя вече бе започнала да пали свещите. Там бяха Йонатан и жена му. А също и Римона със съпруга си. Ронит седна до баща си и тактично напълни чинията му от поднесените блюда, докато присъстващите си ги подаваха около масата. Не споменаха нито дума за операцията „Бен Шафик“ или за Ватикана. Вместо това обсъдиха явяването на Габриел пред американския Конгрес. По киселото изражение на Шамрон си личеше, че той не го одобрява. И възрастният мъж му го показа съвсем ясно, когато го изведе на терасата след вечеря, за да поговорят насаме.
— Постъпи правилно, като първоначално отхвърли призовката, Габриел. Не трябваше да променяш решението си. Като си представих как седиш пред комисията на Конгреса, пък било то и неофициално, рехабилитацията ми се върна шест месеца назад.
— Източникът на глобалния джихад са Саудитска Арабия и уахабизмът — каза Алон. — Сенатът трябваше да разбере това. Както и американският народ.
— Можеше да изложиш мислите си в тайна телеграма. Не беше нужно да седиш пред тях и да отговаряш на въпросите им като обикновен простосмъртен.
Седяха в два удобни стола с лице към парапета. Пълната луна се отразяваше в спокойната повърхност на Тивериадско море, а отвъд него, черни и безформени, се издигаха Голанските възвишения. Шамрон обичаше да седи на терасата си, защото тя гледаше на изток, към враговете му. Той пъхна ръка под възглавницата на стола си и извади сребърна табакера и старата си запалка „Зипо“.
— Не трябва да пушиш, Ари.
— Докато бях в „Хадаса“ и в рехабилитационния център, нямах възможност да пуша. Това е първата ми цигара от нощта на нападението насам.
— Мазел тов52 — каза мрачно Габриел.
— Ако ме издадеш на Геула, ще те фрасна с бастуна.
— Да не мислиш, че ще я заблудиш? Тя знае всичко.
Шамрон върна разговора към свидетелските показания, които Габриел беше дал във Вашингтон.
— Може би си имал скрит мотив — рече той. — Може би си искал да направиш нещо повече от това да кажеш на американския народ истината за саудитските им приятели.
— И какъв би могъл да е този мой скрит мотив?