Выбрать главу

— Провери дали коланът на Дани е достатъчно стегнат. Улиците са хлъзгави.

— Достатъчно е стегнат, Леа. Карай внимателно към къщи.

— Ще бъда внимателна, Габриел. Дай ми целувка.

Той притисна устни към обезобразената буза на Леа и затвори очи.

— Една последна целувка — прошепна тя.

* * *

Стените на спалнята на Габриел бяха покрити с картини. Имаше три платна на дядо му — единствените оцелели картини, които беше успял да открие — и над дузина на майка му. Имаше и един неподписан портрет, нарисуван в стил Егон Шиле53. На него беше изобразен млад мъж с преждевременно прошарена коса и изпито лице, върху което бе сложила отпечатък сянката на смъртта. Габриел винаги казваше на Киара, че това е автопортрет. Сега, докато тя лежеше до него, й каза истината.

— Кога го е нарисувала? — попита Киара.

— Непосредствено след като се върнах от операцията „Черният септември“.

— Била е невероятна художничка.

— Да — потвърди той, като погледна към картината. — Рисуваше много по-добре от мен.

Киара се умълча за момент. После попита:

— Колко дълго ще останем тук?

— Докато го намерим.

— И колко време ще отнеме това?

— Може би месец. А може и година. Знаеш как стават тези работи, Киара.

— В такъв случай навярно ще трябва да си купим малко мебели.

— Защо?

— Защото не можем да живеем само с ателие и легло.

— Напротив, можем — възрази Габриел. — Че какво друго ни е необходимо?

41. Париж, август

Охранителната система отчете нахлуването в два часа и трийсет и осем минути през нощта. Регистрира го сензор номер 154, разположен върху една от четиринайсетте двукрили френски врати, през които се влизаше от задната градина в замъка. Системата не беше свързана с частна охранителна компания, нито с парижката полиция, а само с централния пост в имението, където денонощно дежуреха пазачи — до един бивши членове на саудитската национална гвардия.

Първият пазач се озова при отворената френска врата петнайсет секунди след задействането на безшумната аларма и беше проснат в безсъзнание от един от шестимата маскирани нарушители. Десет секунди по-късно пристигнаха още двама пазачи с извадени оръжия и бяха застреляни от същия този нарушител. Четвъртият охранител, който се появи на мястото — двайсет и осем годишен мъж от град Джида, нямаше никакво желание да умира заради собствеността на един милиардер. Той вдигна ръце и побърза да се предаде.

Въоръженият нарушител го събори на земята и седна върху гръдния му кош, без да откъсва очи от екрана на малкия апарат, който държеше в ръка. Въпреки че беше с плетена скиорска маска, саудитецът можеше да види очите му — бяха яркозелени. Зеленоокият мъж мълчаливо махна към широкото централно стълбище. Двама души от екипа му реагираха на сигнала, като се втурнаха нагоре по стълбите. Трийсет секунди по-късно те се върнаха, носейки някакъв предмет. Зеленоокият нарушител сведе поглед към саудитеца и го изгледа хладнокръвно.

— Кажи на Зизи, че следващия път ще дойда за него — рече мъжът на перфектен арабски. После пистолетът му се стовари върху слепоочието на охранителя и той изгуби съзнание.

* * *

След три вечери на Рю де Розие в квартала Маре бе открит центърът за изучаване на френския антисемитизъм „Исак Вайнберг“. Както повечето неща, свързани с френските евреи, създаването на този център също не мина без спорове. Крайнодясната националистическа партия на Жан-Мари льо Пен повдигна въпроса за произхода на средствата, вложени за построяването му, а виден ислямски духовник призова към бойкот и организира шумна демонстрация във вечерта на приема по повод откриването му. Трийсет минути след началото на откриването се получи сигнал за бомба. Всички присъстващи, включително Хана Вайнберг — създател и директор на центъра — бяха изведени от сградата от антитерористичен отряд на френската полиция и приемът бе отменен.

По-късно същата вечер тя и неколцина нейни приятели се събраха на тиха вечеря в ресторанта на Жо Голденберг, разположен на същата улица. Малко след десет часа Хана се прибра в дома си на Рю Паве, следвана от агент по сигурността, изпратен от израелското посолство. Щом влезе в апартамента си, тя отключи вратата в дъното на коридора и включи лампата. Постоя няколко мига, взирайки се в картината, която висеше на стената над скрина в детската й стая, после угаси лампата и си легна.

вернуться

53

Австрийски художник експресионист (1890 — 1918 г.). — Б.пр.