— Ще дойда пак, Геула.
Тонът му беше много твърд. Той я целуна извинително по бузата и се изправи. Като се насочи към вратата, старата жена го хвана за ръката.
— Вземи това — каза и му подаде якето на Шамрон. — Той би искал да го дам на теб.
— Не говори така, сякаш Ари няма да оцелее.
— Просто вземи якето и върви. — Геула му отправи тъжна усмивка. — Не трябва да караш премиера да те чака.
Габриел излезе в коридора и забърза към асансьора. Не трябва да караш премиера да те чака. Така Геула винаги казваше на Шамрон, когато той тръгваше от къщи.
Една кола и охранителен отряд чакаха на автомобилната алея. Отне им само пет минути да стигнат до кабинета на министър-председателя на улица „Каплан“ 3. Охранителите въведоха Габриел в сградата през един таен вход и го придружиха по стълбите до просторен и неочаквано семпло обзаведен кабинет на най-горния етаж. Стаята тънеше в полумрак, министър-председателят седеше зад бюрото си в кръг от светлина и изглеждаше някак смален под огромния портрет на ционисткия идеолог Теодор Херцел30, който висеше на стената зад гърба му. Габриел не беше го виждал повече от година. За това време косата му бе напълно побеляла, а кафявите му очи бяха придобили влажния блясък на стар човек. Министрите, участвали в заседанието по сигурността, се бяха разотишли и премиерът беше сам, с изключение на Амос Шарет — новия генерален директор на Службата, който седеше напрегнато на един кожен фотьойл. Габриел се ръкува с него за първи път.
— Радвам се най-сетне да се запознаем — каза Амос. — Искаше ми се обаче обстоятелствата да бяха други.
Алон се настани на един стол.
— Облечен си с якето на Шамрон — отбеляза министър-председателят.
— Геула настоя да го взема.
— Отива ти — усмихна се сдържано премиерът. — Знаеш ли, дори започваш малко да приличаш на него.
— Това комплимент ли е?
— На младини той беше много красив.
— Ари никога не е бил млад, господин премиер.
— Никой от нас не е бил. Състарихме се преждевременно. Дадохме младостта си да построим тази страна. Шамрон не е ползвал нито ден отпуск от 1947 година. И така ли ще свърши? — Министър-председателят поклати глава. — Не, той ще живее. Повярвай ми, Габриел, познавам го по-дълго даже от теб.
— Шамрон е вечен. Така каза Геула.
— Може би не е вечен, но няма да бъде убит от банда терористи.
Премиерът погледна намръщено часовника си.
— Искахте да обсъдите нещо с мен, сър?
— Твоето назначение за шеф на отдел „Специални операции“.
— Аз се съгласих да заема този пост, сър.
— Знам, но сега вероятно не е най-подходящото време да поемеш ръководството на отдела.
— Може ли да ви попитам защо?
— Защото цялото ти внимание трябва да се насочи върху откриването и наказването на хората, които причиниха това на Шамрон.
Премиерът внезапно потъна в мълчание, сякаш даваше възможност на Алон да изкаже някакво възражение. Габриел обаче остана неподвижен, забил поглед в ръцете си.
— Изненадваш ме — каза министър-председателят.
— И защо?
— Опасявах се, че ще ми кажеш да намеря някой друг за тази работа.
— Човек не може да откаже на премиера.
— Със сигурност има и нещо повече от това.
— Бях в Рим, когато терористите атакуваха Ватикана, и изпратих Ари до колата му тази вечер. Чух избухването на бомбата. — Той замълча. — Тази терористична мрежа — които и да са те и каквито и цели да преследват — трябва да бъде разбита, и то бързо.
— Звучиш така, сякаш търсиш отмъщение.
Габриел вдигна поглед от ръцете си.
— Така е, господин премиер. Вероятно при тези обстоятелства не съм подходящият човек за работата.
— Всъщност при дадените обстоятелства ти си точно правилният човек.
Думите бяха произнесени от Амос. Габриел се обърна и за първи път го огледа внимателно. Беше нисък, широкоплещест, с почти квадратна фигура, тъмнокос, с прическа като на монах и ниско, свъсено чело. По чин все още беше генерал от израелската армия, но сега носеше бледосив костюм. Неговата прямота бе освежаваща промяна. Лев беше мнителен човек, който винаги търсеше някаква слабост или порок. Амос беше повече като чук. Габриел трябваше да внимава, когато е около него, за да не се стовари чукът върху главата му.
30
Австрийски журналист от еврейски произход, създател на съвременния политически ционизъм. — Б.пр.