Двамата се върнаха отново на площад „Итън“. Този път Картър поведе Габриел надолу по стълбите към входа на сутерена. Докато Ейдриън пъхаше ключа си в ключалката, Алон леко повдигна капака на кофата за боклук и видя, че е празна. Картър отвори вратата и влязоха в нещо като кухня, която в брошурите на фирмите за недвижими имоти обикновено се описваше като gourmet31. Плотовете бяха от гранитогрес и приятно осветени от халогенни лампи, скрити под направените по поръчка кухненски шкафове. Подът беше покрит с йерусалимски камък, така харесван от английските и американските сноби, които търсеха връзка със средиземноморските си корени. Ейдриън отиде до печката от неръждаема стомана и напълни електрическия чайник с вода. Не си направи труда да попита госта си дали иска нещо по-силно. Знаеше, че Габриел не пие друго, освен чаша вино при специален повод, и никога не смесва алкохола и работата, освен за прикритие.
— Това е мезонет — поясни Картър. — Спалните и гостната са на горния етаж. Иди и се настани удобно.
— Разрешаваш ли да поогледам наоколо, Ейдриън?
Картър тъкмо отваряше и затваряше вратичките на шкафа с объркано изражение. Габриел отиде до кухненския килер, намери кутия чай „Ърл Грей“ и я хвърли на Ейдриън, преди да се насочи към стълбата. Гостната беше обзаведена с удобни мебели, но изглеждаше някак безлична, като във всяко жилище за временно ползване. Габриел изпита чувството, че никой не бе обичал, не се бе скарвал и не бе тъжил тук. Той взе от малка масичка до стената снимка в рамка, на която се виждаше грубоват, но явно проспериращ американец с три пълнички деца и жена, претърпяла твърде много пластични операции. Две други снимки показваха американеца, застанал сковано до президента. И двете бяха с автограф: На Били с благодарност.
Картър се качи след минута, носейки в ръце поднос за чай. Имаше оредяваща къдрава коса и широки мустаци като на някогашните професори в американските колежи. Почти нищо в държането му не подсказваше, че е един от най-могъщите членове на огромната вашингтонска разузнавателна институция или че преди издигането му до префинената атмосфера на седмия етаж в Лангли е бил най-известният действащ агент. Естествената му склонност повече да слуша, отколкото да говори, караше хората да заключат, че е някакъв лекар. Когато си помислеше за Ейдриън Картър, човек си го представяше като душеприказчик на любовни интриги и разочарования или като Дикенсов персонаж, приведен над дебели книги с дълги латински писания. Хората имаха склонност да подценяват Картър. Това беше едно от най-силните му оръжия.
— Кой стои зад това, Ейдриън? — попита Габриел.
— Ти ми кажи, Габриел. — Картър сложи подноса за чай в средата на масата и съблече шлифера си, сякаш беше уморен от дългото пътуване. — Това е твоят район.
— Това е нашият район, но нещо ми подсказва, че е твой проблем. Иначе нямаше да си тук, в Лондон… — Габриел огледа стаята. — … във взет назаем безопасен апартамент, без микрофони и подкрепление от местната централа.
— Не си пропуснал много, нали, Габриел? Съжали се над мен. Кажи ми името му.
— Той е бивш саудитски агент от ГРД и се казва Ахмед бен Шафик.
— Браво, Габриел! Добра работа. — Ейдриън метна шлифера си на облегалката на един стол. — Наистина добра работа.
Картър повдигна капачето на чайника, вдъхна аромата и реши, че чаят има нужда още да се запари.
— Откъде знаете?
— Ние не само знаем — натъртено отвърна Габриел. — Това е логично заключение, основаващо се на поредица от доказателства.
— Например?
Алон му разказа всичко, което знаеше: за злополучно завършилото следене на професор Али Масуди, за снимките и информацията за банковата сметка в Цюрих, намерени в лаптопа на Масуди, за връзките между Ибрахим ал Бана и саудитския агент, представящ се като Халил, както и за докладите за саудитец със същото име, обикалящ бежанските лагери в Южен Ливан, за да набира бойци. През цялото време Ейдриън се суетеше с чая. Той наля първата чаша и я подаде на Габриел. Неговият чай обаче изискваше по-сложна подготовка: прецизно измерено количество мляко, после чай, сетне бучка захар. Следователите прибягваха до такива очебийни трикове за печелене на време и отклоняване на вниманието. Картър пушеше лула. Алон се опасяваше, че и тя скоро ще се появи.