Ейдриън протегна ръце към огъня.
— Не е много топло — вметна той.
— „Цепениците“ са от керамика. Дай им минутка да се загреят.
Картър направи скептична гримаса. Габриел се насочи към прозореца и погледна към улицата тъкмо когато една кола бавно мина по нея и се скри зад следващия ъгъл. Американецът се отказа от идеята да се стопли и се върна на стола си.
— Да не пропуснем и онези членове на кралското семейство, които искат да играят по други правила. Наричаме ги Правоверните. Те смятат, че единственият начин да оцелее династията Сауд е, като поднови споразумението, сключено преди двеста години с Мохамед Абдул Уахаб в Нажд. Обаче това ново споразумение трябва да държи сметка за новите реалности. Чудовището, което династията Сауд е създала преди двеста години, сега е господар на положението и Правоверните са готови да му дадат каквото иска — кръвта на неверниците. Безкраен джихад. Някои от тези Правоверни искат да стигнат по-далеч — да прогонят всички неверници от Арабския полуостров, да наложат ембарго на търговията с петрол с Америка и другите държави, които правят бизнес с тях. Те смятат, че на петрола вече не трябва да се гледа само като на бездънен кладенец с течни пари, който изтича от терминалите на Рас Танура в цюрихските банкови сметки на Ал Сауд. Искат да го използват като оръжие, което да парализира американската икономика и да направи уахабитите господари на планетата — точно както е възнамерявал Аллах, когато е поставил петролното море под пясъците на Ал Хаса. А някои от тези Правоверни — като президента и главен изпълнителен директор на „Ей Ей Би Холдингс“, всъщност искат лично да пролеят малко неверническа кръв.
— Имаш предвид Абдул Азиз ал Бакари?
— Точно така — отвърна Ейдриън. — Знаеш ли нещо за него?
— По последни данни той е петнайсетият най-богат човек в света с лично богатство от около десет милиарда долара.
— Плюс-минус един-два милиарда.
— Той е президент, главен изпълнителен директор и лорд император на „Ей Ей Би Холдингс“ — първото А33 идва от Абдул, второто — от Азиз, а Б — от Бакари. Ей Ей Би притежават банки и инвестиционни компании, произвеждат кораби и стомана. Те секат горите в басейна на Амазонка и имат открити рудници в Андите в Перу и Боливия. Имат химическа компания в Белгия и фармацевтична — в Холандия. Недвижимото имущество и изследователските компании на Ей Ей Би са едни от най-големите в света. Абдул Азиз ал Бакари притежава и най-много хотели.
Картър продължи оттам, където бе свършил Габриел:
— Той има дворец в Рияд, който рядко посещава, и две бивши съпруги, живеещи там, които никога не вижда. Притежава имение в Ил дьо ла Сите, Париж, разкошно имение в английската провинция, къща в Мейфеър, вили на морското крайбрежие в Сен Тропе, Марбеля и Мауи, хижи в Цермат и Аспен, апартамент на Парк Авеню, който към момента струва четирийсет милиона долара, и обширен комплекс с изглед към река Потомак, край който минавам всеки ден, отивайки на работа.
Ейдриън сякаш смяташе комплекса край Потомак за най-тежкия от греховете на Ал Бакари. Бащата на Картър беше епископален свещеник от Ню Хемпшър и под хрисимата му външност биеше сърце на пуритан.
— Ал Бакари и неговият антураж пътуват по света с позлатен „Боинг-747“ — продължи той. — Два пъти в годината: през февруари и през август, операциите на Ей Ей Би се замислят в морето, когато управителният съвет заседава на борда на тристафутовата яхта на Ал Бакари „Александра“. Пропуснах ли нещо?
— Приятелите му го наричат Зизи — отвърна Габриел. — Той притежава една от най-големите колекции с произведения на френски импресионисти и ние от години ви повтаряме, че е изцяло ангажиран във финансирането на тероризма, особено срещу нас.
— Не съм знаел това.
— Какво не си знаел?
— Че Зизи е колекционер.
— И то много агресивен.
— Имал ли си удоволствието да го срещнеш?
— Опасявам се, че аз и Зизи имаме напълно противоположен бизнес — отговори Габриел и се намръщи. — Е, каква е връзката между Зизи ал Бакари и Ахмед бен Шафик?