— Зизи ал Бакари? — попита невярващо Джулиан. — Проклетият терорист? Сигурен ли си?
— Той не поставя бомбите. Дори не ги изработва. Обаче плаща сметките и използва бизнес империята си, за да улеснява придвижването на хора и оръжия по целия свят. В днешния свят, което е също толкова лошо. Дори по-лошо.
— Веднъж го срещнах, но той едва ли ме помни. Ходих на парти в неговото имение в Глостършър. Огромно парти. Море от хора. Зизи никъде не се виждаше. Появи се в края като проклетия Гетсби. Заобиколен от бодигардове даже в собствения си дом. Странен тип. Обаче е ненаситен колекционер, нали? Предмети на изкуството. Жени. Всичко, което може да се купи с пари. Хищен, доколкото съм чувал. Естествено никога не съм правил сделка с него. Вкусът на Зизи не е ориентиран към старите майстори. Той харесва импресионистите и някои художници модернисти. Всички саудитци са такива. Тях не ги привличат християнските образи на старите майстори.
— Той не притежава картина на Ван Гог, Джулиан. От време на време е намеквал, че търси творба на Винсент. Обаче не каква да е. Иска нещо специално.
— От това, което съм чувал, Зизи купува много внимателно. Харчи купища пари, но го прави умно. Притежава колекция като на най-престижните музеи, но не е осъзнал, че в нея няма творба на Ван Гог.
— Художественият му съветник е англичанин, някой си Андрю Малоун. Познаваш ли го?
— За съжаление, Андрю и аз се познаваме много добре. Той е бръкнал дълбоко в джобовете на Зизи. Прекарва уикендите на неговата яхта, която е голяма като „Титаник“, доколкото съм чувал. Андрю е хитър колкото тях. И голям мръсник.
— В какво отношение?
— Той смуче от две страни, венчелистче.
— Какво искаш да кажеш, Джулиан?
— Андрю е подписал ексклузивен договор със Зизи, което означава, че не трябва да изкарва пари от друг търговец или колекционер на картини. По този начин тузарите като Ал Бакари искат да са сигурни, че съветът, който получават, не е повлиян от конфликт на интереси.
— А какво прави Малоун?
— Изнудвания, двойни комисиони, наречи го както искаш.
— Сигурен ли си?
— Да, венчелистче. Всеки в града знае, че за да прави бизнес със Зизи, трябва да плати такса на Андрю Малоун.
Ишърууд внезапно стана от дивана и закрачи из изложбената зала.
— Е, какъв е планът ти? Да изкараш Зизи от дупката му с творба на Ван Гог? Да я развееш пред него с надеждата, че той ще захапе кукичката, кордата и тежестта? Обаче трябва да има нещо в другия край на въдицата, нали? Някой от твоите агенти?
— Нещо такова.
— И къде смяташ да се разиграе този фарс? Тук, нали?
Габриел огледа одобрително залата.
— Да — отговори той. — Мисля, че това ще свърши чудесна работа.
— Точно от това се боях.
— Нужен ми е търговец на картини — поясни Алон. — Някой известен в гилдията. Някой, на когото мога да се доверя.
— Аз съм се специализирал в старите майстори, не в импресионистите.
— Това няма значение за тайна сделка като тази.
Джулиан не оспори казаното. Знаеше, че Габриел е прав.
— Мислил ли си за последствията, които може да има за мен, ако малкият ти гамбит36 се провали? Аз ще бъда белязан. Мога да се справя с хора като Оливър Димбълби, но с всички скапани алкайдовци, взети заедно… това е съвсем друго нещо.
— Очевидно ще трябва да вземем някои постоперативни предпазни мерки за твоята сигурност.
— Харесвам евфемизмите ти, Габриел. Ти и Шамрон винаги прибягвате до тях, когато истината е твърде ужасна, за да се изрече на глас. Те ще обявят фетва37 за главата ми. Ще трябва да затворя галерията и да се крия.
Габриел, изглежда, не се трогна от протестите на галериста.
— Джулиан, няма да станеш по-млад. Наближаваш края на земния си път. Нямаш деца. Нямаш наследници. Кой ще поеме галерията? Освен това отдели малко време да изчислиш комисионата си при една частна продажба на неизвестна досега творба на Ван Гог. Прибави към това парите, които ще спечелиш при продажбата на складовата ти наличност.
36
Начален ход в шахмата, при който една от двете страни предлага жертва на фигура — обикновено пешка. — Б.пр.
37
В мюсюлманското право — присъда издадена от мюфтията. В най-общ смисъл означава оценка по даден въпрос от гледна точка на шериата. — Б.пр.