Сервитьорът пристигна и постави пред Габриел купа с виолетов буламач. Той веднага я бутна към средата на масата. Не можеше да понася миризмата на борш. Навот пусна залък хляб в своята супа и го натисна с лъжицата си.
— Вайнберг е бил интересен човек. Бил е виден адвокат тук, в Париж. И нещо като борец за запазване на спомените. Допринесъл е много за оказване натиск на правителството за разкриване ролята на французите в холокоста. В резултат на това не е бил много популярен в някои парижки среди.
— А дъщерята? Каква е нейната политическа принадлежност?
— Умерена евросоциалистка, но това не е престъпление във Франция. Освен това е наследила малко от борбеността на баща си. Участва в група, която се опитва да се пребори с антисемитизма тук. Всъщност веднъж се е срещала с френския президент. Погледни под снимката.
Габриел откри изрезка от френско списание, в която се говореше за съществуващата напоследък антисемитска вълна във Франция. На снимката към статията се виждаха еврейски демонстранти, които вървят по един от мостовете на Сена. Начело на колоната беше Хана Вайнберг, носеща плакат с надпис СПРЕТЕ ОМРАЗАТА СЕГА!
— Посещавала ли е Израел?
— Поне четири пъти. От Шабак работят по този въпрос, за да се уверят, че не е заговорничила с терористите в Рамала. Сигурен съм, че няма да открият нищо за нея. Тази жена е златна, Габриел. Тя е дар от боговете на разузнаването.
— Какви са сексуалните й наклонности?
— Към мъжете, доколкото знаем. Има връзка с цивилен служител.
— Евреин?
— Да, слава богу.
— Влизал ли си в нейния апартамент?
— Влязох заедно с екипа невиоти.
Невиотите бяха агенти, специализирани да събират информация от трудни цели — като апартаменти, офиси, хотелски стаи. Отделението използваше най-добрите специалисти по влизане с взлом и най-добрите крадци на света. Габриел имаше други планове за тях на по-късен етап от операцията, при условие че Хана Вайнберг се съгласи да се раздели със своя Ван Гог.
— Видя ли картината?
Узи кимна утвърдително:
— Държи я в своята детска стая.
— Как изглежда?
— Искаш моята преценка за творба на Ван Гог? — Навот сви широките си рамене. — Много красива картина, изобразяваща момиче, седнало пред тоалетка. Нямам артистични наклонности като теб. Разбирам от задушено пиле и от добър любовен филм. Не ядеш борша си.
— Не ми харесва, Узи. Казах ти, че не го обичам.
Навот взе лъжицата на Габриел и сипа малко кисела сметана, която веднага изсветли лилавия цвят на сместа.
— Надзърнах в книжата й — продължи Узи. — Претършувахме гардеробите и чекмеджетата й. Сложихме по един бръмбар на телефона и на компютъра й. Човек не може да е много сигурен в подобна ситуация.
— Пълен обхват на стаята?
Узи изглеждаше засегнат от този въпрос.
— Естествено — отвърна той.
— Какво използвате за подслушвателен пост?
— За момента един бус. Ако се съгласи да ни помогне, ще се нуждаем от нещо по-трайно. Един от невиотите вече проучва съседните сгради за подходящ апартамент.
Навот отмести настрана чинията с остатъците от задушеното пиле и започна да яде от борша на Габриел. Въпреки цялата си европейска изтънченост, дълбоко в себе си той си оставаше селянин от щетла39.
— Виждам накъде отиват нещата — каза той между две загребвания с лъжицата. — Ти ще трябва да откриеш лошия тип, а аз ще прекарам следващата година да наблюдавам момичето. Но винаги е било така, нали? Ти обираш цялата слава, докато редовите работяги като мен вършат мръсната работа. Боже, ти спаси самия папа! Как простосмъртен като мен може да се конкурира с теб?
— Млъкни и си яж супата, Узи.
Да бъдеш избраник на Шамрон си имаше цена. Габриел бе свикнал с професионалната завист на своите колеги.
— Утре трябва да замина — каза Навот. — Ще отсъствам само един ден.
— Къде отиваш?
— Амос иска да говори с мен. — Той замълча, а после добави: — Мисля, че е за работата в „Специални операции“. Тази, която ти отказа.
„Това е напълно разумно“ — помисли си Алон. Навот беше изключително способен действащ агент, взел участие в множество важни операции, в това число и няколко с Габриел.
39
Малко еврейско земеделско градче — обикновено в Украйна, Беларус, Литва, Източна Полша (ивр.). — Б.пр.