— А какво смятате да направите с тях?
Хана му обясни.
— Идеята ви ми харесва — каза Габриел. — Договорихме ли се, мадмоазел Вайнберг?
— Да — отговори тя. — Смятам, че се договорихме.
След като напусна жилището на Хана Вайнберг, Алон отиде в един безопасен апартамент на Службата, който се намираше близо до Булонския лес. Наблюдаваха я три дни. Габриел я виждаше само на снимките от наблюдателните камери и чуваше гласа й от записите. Всяка вечер той прослушваше касетите за някакви признаци на предателство или недискретност, но откри само вярност. В навечерието на деня, в който тя трябваше да предаде картината, той я чу да ридае тихо и осъзна, че Хана се прощаваше с Маргьорит.
На следващата сутрин Навот донесе картината, обвита в стара кувертюра, която взе от апартамента на жената. Отначало Габриел обмисли варианта да я изпрати в Тел Авив с куриер, но после реши да я изнесе лично от Франция. Той я свали от рамката и отдели платното от подрамника. Докато я навиваше внимателно, си помисли за Исак Вайнберг в нощта преди Черния четвъртък. Този път, вместо да бъде скрита под дъска на пода, тя бе пъхната на сигурно място във фалшивото дъно на куфара на Габриел. Узи Навот го закара до Гар дю Нор.
— Един агент от лондонската централа ще те чака на гара Ватерло — каза Навот. — Той ще те закара до Хийтроу. Там те очаква самолет на „Ел Ал“40. Те ще се погрижат да нямаш проблеми с багажа.
— Благодаря ти, Узи. Няма да се занимаваш още дълго с уреждането на моите пътувания.
— Не съм толкова сигурен.
— Нещата с Амос не протекоха ли добре?
— Трудно е да го разбере човек.
— Какво каза той?
— Че се нуждае от няколко дни, за да го обмисли.
— Не си очаквал, че ще ти предложи работата веднага, нали?
— Не знам какво съм очаквал.
— Не се притеснявай, Узи. Ще получиш работата.
Навот паркира до тротоара на пресечката до гарата.
— Ще кажеш една добра дума за мен на булевард „Цар Саул“, нали, Габриел? Амос те харесва.
— Какво те кара да мислиш така?
— Просто казвам — рече Узи. — Теб всички те харесват.
Алон слезе от колата, взе куфара си от задната седалка и влезе в гарата. Навот изчака на тротоара да минат пет минути от заминаването на влака на Габриел, след това се качи в колата си и потегли, вливайки се в уличното движение.
Когато Алон пристигна, апартаментът беше тъмен. Той включи халогенната лампа и с облекчение видя, че студиото му все още е недокоснато. Киара седеше в леглото, когато Габриел влезе в спалнята. Косата й беше прясно измита и прихваната назад с кадифена еластична кариока. Той я свали и откопча копчетата на нощницата й. Картината лежеше до тях, докато се любеха.
— Знаеш ли — каза тя, — повечето мъже се връщат от Париж с някое шалче на „Ермес“ или с парфюм.
Телефонът иззвъня в полунощ. Габриел вдигна слушалката, преди да звънне втори път.
— Ще бъда там утре — каза той след минута и затвори.
— Кой беше? — поинтересува се Киара.
— Ейдриън Картър.
— Какво искаше?
— Да отида незабавно във Вашингтон.
— Какво има там?
— Едно момиче — отговори Габриел. — Картър е намерил момичето.
16. Маклийн, Вирджиния
— Как беше полетът?
— Безкраен.
— Дължи се на есенните джет стрийм41 — каза педантично Картър. — При това положение полетите от Европа до Америка се удължават с два часа.
— Израел не е в Европа, Ейдриън. Той е в Близкия изток.
— Наистина ли?
— Може да попиташ вашия директор на разузнаването. Той ще те изведе от заблуждението.
Картър погледна надменно Габриел, после отново се съсредоточи върху пътя. Пътуваха към Вашингтон от летище „Дълес“ с очуканото волво на Ейдриън. Картър бе облечен със спортно сако от рипсено кадифе с кръпки на лактите. То подсилваше професионалния му имидж. Липсваше му единствено платнената чанта с дълга дръжка и чашата с кафе с инициалите на Националното обществено радио. Караше с доста по-ниска скорост от указаното ограничение и многократно поглеждаше в огледалото за обратно виждане.
— Следят ли ни?
— Това са пътни полицаи — отговори Ейдриън. — Те са истински фанатици по този път. Някакви проблеми при паспортния контрол?
41
Силни ветрове, които духат във високите слоеве на атмосферата със скорост, достигаща понякога над 300 км/ч. — Б.пр.