— И ти се нуждаеш от мен, за да предотвратя Апокалипсиса? Мислех, че Службата е в добри ръце.
— Нещата определено са по-добре сега, когато изгониха Лев. Амос е изключително добър лидер и администратор, но понякога си мисля, че у него взема превес войникът.
— Той беше шеф и на Саярет Маткал5, и на Аман6. Какво очакваше?
— Ние знаехме какво получаваме с Амос, но сега премиерът и аз мислим, че той се опитва да превърне Службата в преден пост на израелската армия. Ние искаме Службата да запази оригиналния си облик.
— Безумието?
— Самоувереността си — възрази Шамрон. — Дързостта си. Иска ми се Амос да мисли по-малко като полеви командир, а повече катооо… — провлачи той, докато търсеше точната дума. Като я откри, потри палеца и показалеца си и добави: — … като художник. Нужен ми е някой до него, който мисли повече като Караваджо.
— Караваджо е бил луд.
— Точно така.
Ари понечи да запали втора цигара, но този път Алон успя да задържи ръката му, преди да е щракнал запалката. Шамрон го погледна и очите му внезапно станаха сериозни.
— Имаме нужда от теб сега, Габриел. Преди два часа шефът на „Специални операции“ подаде оставката си на Амос.
— Защо?
— Заради Лондон. — Ари сведе очи към уловената си от Габриел ръка. — Може ли да ме пуснеш?
Алон пусна широката китка. Шамрон затъркаля незапалената цигара между палеца и показалеца си.
— Какво се е случило в Лондон? — попита Габриел.
— Опасявам се, че снощи е станал малък инцидент.
— Инцидент? Когато се случи инцидент със Службата, обикновено някой се прощава с живота си.
Ари кимна утвърдително.
— Е, поне може да се каже, че има приемственост.
— Името Али Масуди говори ли ти нещо?
— Той е професор в някакъв университет в Германия — отговори Габриел. — Обича да играе ролята на иконоборец и реформатор. Всъщност срещал съм го веднъж.
Шамрон изненадано вдигна вежди.
— Наистина ли? Къде?
— Преди две години пристигна във Венеция във връзка с голям симпозиум по проблемите на Близкия изток. Като бонус на участниците бе предложена организирана обиколка на града. Един от обектите за разглеждане бе църквата „Сан Дзакария“, където реставрирах олтарната картина на Белини.
Няколко години Алон бе живял и работил във Венеция под името Марио Делвекио. Преди шест месеца беше принуден да напусне набързо града, след като бе разкрит от изпечения терорист Халед ал Халифа. Аферата приключи на Лионската гара в Париж и вследствие на нея името на Габриел и тайното му минало се появиха на първите страници във френската и европейската преса заедно с едно експозе в Сънди Таймс, където го бяха нарекли „израелският ангел на смъртта“. Той все още се издирваше за разпит от френската полиция, а една палестинска група за граждански права бе подала иск в Лондонския съд, обвинявайки го във военни престъпления.
— И наистина се запозна с Масуди? — попита невярващо Шамрон. — Здрависахте ли се?
— Естествено като Марио Делвекио.
— Предполагам, не си знаел, че се здрависваш с терорист.
Ари мушна края на цигарата между устните си и щракна запалката. Този път Габриел не се намеси.
— Преди три месеца получихме сведения от наш приятел от йорданските разузнавателни служби, че професор Али Масуди — прославеният учен с умерени и реформаторски възгледи — е вербовчик на кадри за Ал Кайда. Според йорданците, той е набирал доброволци за нападение над Израел и еврейски обекти в Европа. Любимите му „ловни полета“ са конференциите за мир и антиизраелските демонстрации. Тази част не ни изненада особено. От известно време знаехме, че конференциите за мир са се превърнали в места за среща на агенти на Ал Кайда и европейски екстремисти както с леви, така и с десни убеждения. Решихме, че ще е добре да поставим професор Масуди под наблюдение. Добрахме се до телефона в апартамента му в Бремен, но подслушаното бе, меко казано, разочароващо. Нямаше за какво да се хванем в телефонните му разговори. Обаче преди месец от лондонската ни централа ни подадоха своевременно информация. Оказа се, че е отправена молба към Културния отдел на посолството ни в Лондон да осигури представител за нещо, наречено „Политически форум за мир и сигурност в Палестина, Ирак и други страни от региона“. Когато културният аташе поискал списъка на участниците, познай чие име фигурирало в него?