Тя му подаде „Блекбъри“-то.
— Носите ли айпод44 или друг вид персонално стерео?
— Сигурно се шегувате.
— Господин Ал Бакари смята, че персоналните стереоуредби са груби и шумни. Стаята ви е снабдена с високотехнологична аудио- и видеосистема. Няма да ви трябва вашата.
Сара му даде своя айпод.
— Някаква друга електроника?
— Сешоар.
Бен Талал пак протегна ръка.
— Не можете да вземете сешоара на едно момиче.
— В банята имате сешоар, който е съвместим с електрическата система на яхтата. Междувременно ми дайте вашия, за да няма някакво объркване.
— Обещавам да не го използвам.
— Ако обичате, дайте ми вашия сешоар, госпожице Сара.
Тя измъкна сешоара от куфара си и му го подаде.
— Господин Ал Бакари е оставил подарък за вас в гардероба. Сигурен съм, че той ще е поласкан, ако го носите на вечеря. Тя е насрочена за девет часа. Предлагам ви дотогава да се опитате да поспите. Имахте дълъг ден… а и часовата разлика, разбира се.
— Разбира се.
— Бихте ли желали да ви събудим в осем часа?
— Мога да се оправя и сама. Нося си пътнически будилник.
Бен Талал се усмихна без капчица хумор.
— И той ще ми трябва.
За нейна изненада, тя наистина заспа. Не сънува нищо и се събуди в тъмнината, не знаейки къде се намира. После полъхът на топлия морски вятър погали гърдите й като дъх на любовник и Сара осъзна, че е на борда на „Александра“ и е напълно сама. За момент остана да лежи неподвижно, чудейки се дали я наблюдават. Допускай, че наблюдават всяка твоя стъпка и подслушват всяка твоя дума — беше й казал Ели. Тя си представи друга сцена, която се случваше някъде на яхтата. Вазир бен Талал, който сваля всеки имейл от блекбърито й. След това проверява всеки номер, който е набирала от мобилния си телефон. Вазир бен Талал, разглобяващ на части сешоара й, айпода й, пътническия й будилник, за да търси подслушвателни и проследяващи устройства. Обаче нямаше такива, защото Габриел знаеше, че ще претършуват всичките й вещи още щом стъпи в техния лагер. В подобна ситуация, Сара, най-простото е най-доброто. Ще го направим по старомодния начин. С телефонни кодове. С физически знаци.
Тя приближи ръчния часовник до лицето си и видя, че е осем без пет. Затвори отново очи и се отпусна под ласките на морския бриз. След пет минути телефонът на нощното й шкафче тихо иззвъня. Тя посегна в мрака и вдигна слушалката до ухото си.
— Будна съм, господин Бен Талал.
— Радвам се да го чуя.
Гласът не беше на Бен Талал, а на Зизи.
— Извинете, господин Ал Бакари. Помислих ви за друг човек.
— Очевидно — отговори той весело. — Успяхте ли да си починете малко?
— Мисля, че да.
— А вашият полет?
— Беше чудесен, сър.
— Може ли да сключим сделка?
— Зависи изцяло от сделката, господин Ал Бакари.
— Предпочитам да ме наричате Зизи. Така се обръщат към мен приятелите ми.
— Ще опитам. — После добави закачливо: — Сър.
— Очаквам с нетърпение да ви видя на вечеря, Сара.
Връзката прекъсна. Тя затвори телефона и излезе на своята палуба. Сега тя беше много тъмна. Сърповидната луна светеше ниско на хоризонта, а небето бе като одеяло, изтъкано от блещукащи звезди. Сара погледна към кърмата и видя две трепкащи изумрудени навигационни светлинки да се носят в тъмнината на няколко мили от нея. На носа на кораба имаше още светлини. Спомни си какво й каза Ели по време на тренировките й на улицата. Понякога най-лесният начин да проследиш човек е, като вървиш срещу него. Предположи, че същото важи и за наблюдението в морето.
Върна се в стаята си, съблече дрехите си и влезе в банята. Извърни очи, Вазир — помисли си. — Никаква порнография. Изкъпа се в хедонистичната вана с джакузи, като слушаше Кийт Джарет на високотехнологичната аудиосистема на Зизи. Уви се в хавлиения халат на Зизи и си изсуши косата със сешоара на Зизи. Нанесе лек грим на лицето си — колкото да заличи последиците от презокеанското пътуване, и като пусна свободно косата над раменете си, си помисли за Габриел.
— Как обичаш да носиш косата си, Сара?
— Най-вече пусната.