— След няколко дни? Трябва да се върна в Лондон.
— Джулиан Ишърууд се е справял много години без вас, Сара. Нещо ми подсказва, че ще оцелее, докато вие ползвате напълно заслужена почивка при нас.
След тези думи Зизи се върна до своя край на масата и седна до Надия.
— Добре дошли в семейството — каза хер Верли. — Той много ви харесва. Когато се пазарите за заплатата си, бъдете безразсъдна. Ще ви плати каквото поискате.
Тази вечер ястията на „Слънчевата балерина“ бяха по-малко екстравагантни, а разговорът — много по-оживен. Не се избягваха теми като войната и тероризма. Всъщност хората от екипа ги вземаха присърце и спориха по тях дълго след полунощ. В края на вечерта възникна и друг спор — чий ред е да мие чиниите. Дина и Римона искаха да бъдат освободени от това задължение, защото бяха мили съдовете предната вечер в Съри. Габриел, вземайки едно от малкото командни решения за деня, възложи задачата на новите членове: Одед и Мордекай — двама опитни и универсални оперативни агенти, и Михаил — стрелец от Саярет Маткал45. Беше руски евреин с бледо лице и леденосини очи. "Твоя млада версия — бе казал Яков. — Добър с пистолета, но няма съвест. На практика той сам унищожи командната структура на „Хамас“.
Яхтата им бе далеч по-малка от „Александра“ и никой не разполагаше с привилегията да има самостоятелна каюта. Габриел и Лавон — ветерани в преследването — спяха заедно в носовата каюта. Ели бе свикнал с ексцентричните навици за сън на Габриел по време на операция и когато се събуди преди зазоряване на следващата сутрин, не се изненада, че леглото на Алон е празно. Той стана от койката си и се качи на палубата. Габриел стоеше на носа с чаша кафе в ръка, приковал очи в мъглявата светлина на хоризонта. Лавон се върна на койката си и спа още два часа. Като се качи отново на палубата, Габриел стоеше на същото място и продължаваше да гледа към пустото море.
23. На път за Бахамите
Дните й бързо придобиха свой ритъм.
Събуждаше се рано всяка сутрин и се излежаваше сънливо в огромното легло, заслушана в бавното оживление, което обхващаше „Александра“. После — обикновено към седем и половина — позвъняваше на стюарда и му поръчваше сутрешното си кафе с кифличка, които пристигаха след пет минути на поднос, винаги съпроводени със свежо цвете. Ако не валеше, тя закусваше на сянка на личната си палуба, която гледаше към десния борд. Яхтата се бе насочила на югоизток, плавайки, без да бърза, към неизвестна дестинация, и Сара съзираше в далечината единствено ниските плоски островчета на Бахамския архипелаг. Апартаментът на Зизи се намираше на горната палуба. Някои сутрини тя го чуваше да разговаря по телефона, сключвайки първите си сделки за деня.
След закуска Сара провеждаше два телефонни разговора с Лондон, като използваше бордовата комуникационна система. Първо позвъняваше в апартамента си в Челси и неизменно намираше две или три съобщения от фиктивни лица, оставени от Службата. После се обаждаше в галерията и говореше с Киара. Нейният мек английски с италиански акцент беше като спасителна сламка. Сара я питаше за някои неуредени сделки, след това Киара й прочиташе съобщенията, оставени на телефонния й секретар. В привидно безобидното им бърборене се съдържаше жизненоважна информация. Сара й казваше, че е невредима и че няма следа от Ахмед бен Шафик. Киара пък й съобщаваше, че Габриел и другите от екипа са близо до нея и че не е сама. Затварянето на телефона бе най-трудната част от деня й.
Дотогава вече бе станало десет часът, което означаваше, че Зизи и Жан-Мишел са свършили тренировката си и гимнастическият салон е свободен за служителите и гостите. Останалите водеха заседнал начин на живот и всяка сутрин единствената й компания беше хер Верли, крито се мъчеше няколко минути на велоергометъра, преди да се оттегли в сауната за едно хубаво шведско изпотяване. Сара тичаше половин час на бягащата пътечка, после гребеше още трийсет минути. Тя бе участвала в гребния отбор на Дартмът и след няколко дни почувства как мускулите на раменете и гърба й се стегнаха, което не се бе случвало от смъртта на Бен насам.
След тренировката тя се присъединяваше към другите жени на бака за малко слънчеви бани преди обяда. Надия и Рахима се държаха резервирано, но останалите жени постепенно станаха по-сърдечни към нея, особено фрау Верли и Джихан — младата русокоса йорданка, която бе съпруга на Хасан, специалиста по комуникации на Зизи. Съпругата на Жан-Мишел — Моник, рядко разговаряше с нея. На два пъти, като надзърна над ръба на романа си, Сара видя, че Моник я наблюдава, сякаш замисляше да я хвърли зад борда, когато никой не гледа.