Говореше свободно английски с лек акцент. Ръката му продължаваше да стои в джоба. Мъжът кимна към жената до него.
— Съпругата ми — Софи.
— Bonsoir46, Сара.
Блондинката протегна ръка. Сара се ръкува с нея, после протегна ръка към Ален ал Насър, но той бързо погледна встрани и нарочно прегърна Вазир бен Талал. Сара влезе във вилата. Беше голяма и просторна и едната й страна гледаше към голяма външна тераса. Там имаше тюркоазен плувен басейн, а отвъд него се виждаше единствено притъмнялото море. На една маса бяха наредени напитки и леки закуски. Сара напразно потърси с поглед бутилка вино и като не откри, си взе чаша сок от папая.
Тя занесе чашата си на терасата и седна. Газените лампи се поклащаха от нощния вятър. Косата на Сара също се развяваше. Тя мушна непокорните кичури зад ушите си и обърна взор към вътрешността на вилата. Ален ал Насър бе оставил Софи на Жан-Мишел и сега говореше поверително със Зизи, Дауд Хамза и Бен Талал. Сара сръбна от сока си. Устата й бе пресъхнала. Сърцето й бясно туптеше.
— Смяташ ли, че е красив?
Тя стреснато вдигна очи и видя пред себе си Надия.
— Кой?
— Ален.
— За какво говориш?
— Видях начина, по който го гледаше, Сара.
Измисли нещо! — каза си тя.
— Гледах Жан-Мишел.
— Не ми казвай, че наистина обмисляш това!
— Не е добре да се смесва работата с любовна афера.
— Обаче е красив.
— Много — съгласи се Сара, — но е проблем.
— Те всички са такива.
— Колко добре познаваш Ален?
— Не много — отговори Надия. — Работи за баща ми от около три години.
— Да приема ли, че не е саудитец?
— Ние нямаме имена като Ален. Той е ливанец. Мисля, че е израснал във Франция.
— И сега живее в Канада?
— Предполагам. — Лицето на Надия помръкна. — По-добре е да не задаваш много въпроси за бизнеса на баща ми… или за хората, които работят за него. На татко не му харесва това.
Надия се отдалечи и седна до Рахима. Сара обърна поглед към морето и се загледа в светлините на минаващ плавателен съд.
Знаем, че се е спотаил някъде в империята на Зизи. Може да се представи за инвестиционен банкер или мениджър на предприятие. Може да се окаже предприемач по недвижими имоти или фармацевтичен директор.
Или управител на фирма за рисков капитал на име Ален ал Насър. Ален, който е ливанец, но е израснал във Франция. Ален със закръглено лице, което не отговаря много на тялото му, но смътно изглежда като мъжа, когото бе видяла в провинциалната къща в Съри. Ален, който точно в този момент бе отведен в задната стая за разговор на четири очи с президента и главен изпълнителен директор на Джихад Инкорпорейтед. Ален, който не се ръкува с нея. Дължеше ли се това на страх да не се зарази от една неверница? Или на факта, че ръката му е леко вдървена в резултат на раната от шрапнел, която е получил в Афганистан?
— В подобна ситуация, Сара, най-простото е най-доброто. Ще го направим по старомодния начин. С телефонни кодове. С физически знаци.
— Физически знаци?
— Преместване на часовника от лявата на дясната ръка. Вдигане и сваляне на яката на палтото. Преместване на дамската чанта от лявото на дясното рамо.
— Сгънат вестник под мишница?
— Ще се изненадаш, но аз винаги съм имал слабост към косата.
— Към косата?
— Как обичаш да носиш косата си, Сара?
— Най-вече пусната.
— Имаш красиви скули. Грациозна шия. Трябва да помислиш за варианта от време на време да я носиш вдигната. Като Маргьорит.
— Твърде старомодно е.
— Някои неща никога не излизат от мода. Вдигни си сега косата заради мен.
Тя бръкна в дамската си чанта за шнолата, която Киара й даде през последния й ден в галерията, и направи каквото я бе помолил Габриел.
— Изглеждаш много красива с вдигната коса. Това ще е нашият сигнал, ако видиш мъж, за когото мислиш, че е Бен Шафик.
— И какво ще се случи после?
— Остави това на нас, Сара.
25. Густавия, Сен Бартелеми