Не е нужно да се обяснява, че всичко това не беше уредено по официалните канали, но беше подкрепено със съответни документи. Килмара действаше по този смел начин от години. Разминаваше се с наказанието, защото беше много добър в работата си. И беше ненадминат в разработването на системата.
Гънтрек беше рейнджърско нововъведение, идеята за което даде Фицдуейн. Първоначалната цел беше да се изпробва страшното черно гъсенично чудовище при учебни бойни условия. Комбат Талън щеше да проникне във „вражеското“ въздушно пространство на острова на Фицдуейн, летейки малко по-високо от покривите на предполагаеми селски къщи, а после щеше да се спусне приблизително на нивото на входната врата. Задните врати на Комбат Талън щяха да бъдат отворени. В точно определен момент товарният парашут на Гънтрек щеше да се активира и да го дръпне през тях. Надяваха се, че от метър-два височина Гънтрек щеше да падне невредим на земята.
Техниката беше позната като СПИНВ — система за парашутно изтегляне при ниска височина — и при условие че пилотът не кихаше, докато управляваше обемистия товарен самолет с близо двеста километра в час на метър и половина над земята, СПИНВ се смяташе за по-безопасен начин за доставяне на товар, отколкото чрез пускане нещата от височина. Тази техника редовно се използваше от въздушнодесантните войски дори за по-обемисти обекти като бронетранспортьори.
Цялата процедура беше на път да изкара акъла на Килмара. Току-що беше видял пилота да изхвърля кафето си в неподходящ момент. За щастие СПИНВ не се препоръчваше за хора. Упражнението включваше пускане първо на оборудването и после издигане на сто и петдесет метра за изхвърляне на човешкия елемент. Тази височина едва даваше възможност на парашута да се отвори, но врагът нямаше достатъчно време да те застреля, докато се кандилкаш на фона на небето. А при повечко късмет можеше и да е заспал.
Пионерите от десантните войски бяха пробвали, като първо пускали хората, а после тежкото оборудване. Оцелелите подхвърлили, че идеята не е особено добра.
Проблемът на Европа беше, че е твърде пренаселена. Нямаше достатъчно места, където можеш да спуснеш неща и да стреляш по неща, без да причиниш щети на местното население. Хубавото на острова на Фицдуейн беше, че единственото, което можеше да смачкаш, ако избереш точното място, беше мекият килим от пирен.
Предупредителната лампичка светна. Хидравликата започна да стене. Нощта навън беше тъмна и студена и изглеждаше дяволски неприятна. Комбат Талън вече беше толкова ниско, че Килмара откри, че може да вдигне очи и до огледа терена. В този миг се надяваше, че всички микрочипове, които правеха този откачен вид летене възможно, се погаждаха с техните електрони. Искаше да доживее да стане генерал след два дни.
Фицдуейн беше стигнал до онзи етап от вечерта, когато въпреки че здравият разум изискваше да се ляга за сън, той просто нямаше желание да помръдне.
Мислеше какво да прави със своя живот. Освен че отчасти беше зает с работата над нещо като „идеен двигател“ на ирландските рейнджъри, които разширяваха обхвата на своите действия, през последните няколко години беше склонен да се измъква — да оставя счетоводителя си да се оправя с делата му — и да се концентрира върху отглеждането на Боти, което не беше особено добро. Вече усещаше, че нещата ще тръгнат поновому и в тази връзка имаше някакво лошо предчувствие.
Провери охранителната система и после отиде да сложи Боти на гърнето. Надвеси се над заспалия си син и се загледа в дългите му ресници, в розовите бузки и в загорялото от слънце личице, в отпуснатото телце и омотаната около него пухена завивка. Изглеждаше много красив. А леглото му беше много мокро.
Фицдуейн свали чаршафите и завивката, замисли се за миг върху контролирането на пикочния мехур и приучването на тригодишните към среднощно слагане на гърне, после занесе сина си в голямото си легло. Нямаше сили да застила отново детското креватче или поне така си каза.
Баща и син прекараха нощта един до друг в голямото легло. Сънят на Фицдуейн не беше спокоен, защото Боти обичаше да се върти. В ранните часове на утрото му се стори, че дочу звук от познат самолет, но преди мисълта да проникне напълно в съзнанието му, Фицдуейн отново заспа.
2.