Гимбъл погледна към Търнбул, който спокойно се усмихна.
— Забележката за „Стария невидим“ далеч не е мъглява — рече той. — Тя определено показва астралния характер на моя клиент. А и доказателството, че клиентът ми и покойният мистър Зебълън Харли са били приятели, е напълно уместно, тъй като е естествено установи ли се веднъж такова приятелство, то да продължи безкрайно. Освен, разбира се, ако защитата не представи доказателство за противното.
Съдията Гимбъл заключи:
— Дневникът се приема като доказателство.
Търнбул се поклони.
— Аз приключих с изложението си.
Докато съдията преглеждаше дневника, из залата се понесе тих глъч от разговори. Накрая той го затвори и го подаде на пристава, за да бъде вписан и регистриран.
Гимбъл обяви:
— Защитата може да започва.
Уилсън се изправи и съобщи на пристава:
— Ръсел Джоузеф Харли.
Но младият Харли не се подчини.
— Не — посочи той към свидетелския стол. — Там всичко е в кръв! Не можете да искате от мен да седна сред тази огромна локва кръв, нали?
Съдията Гимбъл се надвеси да погледне стола. Кървавата струйка на давалото показания привидение бе оставила своите следи. Цялата предна част на стола беше калнокафява. Гимбъл се почуди как ли успява духът да си попълва резервите от течността, но не му хрумна нищо.
— Разбирам ви — съгласи се той. — Хубаво, и без това взе да става късно. Приставът ще има грижа да подмени свидетелския стол. Междувременно съдът се оттегля до утре сутринта в десет часа.
III
Ръсел Харли забеляза как момчето от асансьора се намръщи и изрази с гърба си отвращение и неодобрение. Беше му добре известно, че не се ползва с добро име в хотела. Допускаше обаче грешката да си мисли, че това се дължи на връзката отровни бурени около врата му. Не знаеше, че леденото отношение на управата и нейните гости бе предизвикано главно от отвратителния му характер.
Той си проправи път към бара, без да обръща внимание на изненададно извърнатите след него глави, проследяващи зловонната струя от неговото минаване, Влезе в облицованата с червена кожа и хром зала и затърси с поглед адвоката Уилсън.
Щом го зърна, премигна от учудване. Уилсън не беше сам. В сепарето до него, с гръб към Харли, седеше висока тъмна фигура. Но и гърбът й беше повече от достатъчен за разпознаване. Никълс!
Уилсън забеляза клиента си.
— Здравей, Харли — разтопи се той от усмивки и любезност в присъствието на човека с парите. — Ела и седни. Мистър Никълс намина при мен преди малко, така че го доведох.
— Здравейте — кисело поздрави Харли и Никълс кимна. Мускулчетата по бузите му потръпваха и той сякаш изпитваше известно неудобство от присъствието на Харли. Но все пак в погледа, който хвърли към младежа, проблясна игривост и гласът му прозвуча почти приятелски — въпреки високомерните нотки, — когато каза:
— Здравей, Харли. Как вървя делото?
— Питай го него — посочи към Уилсън Харли, докато наместваше краката си под масата в сепарето и сядаше. — Той е адвокатът. От него се очаква да ги разбира тия работи.
— А не ги ли разбира?
Харли вдигна рамене и източи врат към сервитьорката.
— О, предполагам, че ги разбира… Уиски със сода! — Той одобрително огледа момичето, което кимна и се отдалечи към бара, и едва тогава върна вниманието си върху Никълс. — Лошото е, че Уилсън може и да си мисли, че ги разбира, а пък аз го смятам за пълен некадърник.
Уилсън се начумери.
— Да не би да намекваш, че… — започна той, но Никълс вдигна помирително ръка.
— Хайде да не се заяждаме. Просто ми отговорете на въпроса. Вложил съм пари и искам да знам. Как върви делото?
Уилсън се постара лицето му да изразява откровеност.
— Честно казано, не съвсем добре. Страхувам се, че съдията е срещу нас. Ако ме бяхте послушали да изчакаме идването на друг съдия…
— Нямам време за отлагане — заяви Никълс. — До няколко дни трябва да съм на друго място. Дори в този момент трябваше вече да съм на път. Смятате ли, че е възможно да загубим делото?
Харли рязко се изсмя. Той си взе чашата от подноса на сервитьорката и я гаврътна под гневния поглед на Уилсън. Усмивката остана на лицето му, докато го слушаше как мънка:
— Има сериозна опасност да го загубим.
— Хмм… — Никълс с интерес се загледа в ноктите си. — Може би сбърках в избора си на адвокат.