— Каквото и да сте, отговорете ми на следния въпрос. Можете ли да минавате през стени?
— Ами да. Естествено. — В гласа отникъде се долавяше определена нотка на учудване. — Но това съвсем не е толкова лесно, колкото си мислят някои хора. Изисква страшно много усилия.
— Няма значение. Можете ли да го правите?
— Да.
— Възможно ли е да ви се попречи с някакви материални средства? Биха ли ви задържали белезници? Или въжета, вериги, затворническа килия, херметично затворен стоманен сандък?
На Дженкинс не му беше дадена никаква възможност да отговори. Търнбул, надушил опасност, бързо се намеси:
— Възразявам срещу този вид въпроси. Те нямат никаква връзка с делото.
— Напротив! — високо извика Уилсън. — Имат много конкретна връзка с квалифицирането на така наречения Хенри Дженкинс като свидетел! Настоявам да отговори на въпросите.
Съдията Гимбъл каза:
— Възражението не се приема. Свидетелят да отговори на въпросите.
Гласът над стола се обади надменно:
— Нямам нищо против да отговоря. Материалните ограничения не представляват никакъв проблем за мен.
Адвокатът на защитата се изпъчи победоносно.
— Много добре — доволно кимна той. — Много добре. — После заговори рязко и бързо на съдията. — Аз предявявам искане, ваша светлост, да бъде отнето законното право на така наречения Хенри Дженкинс да се явява като свидетел в съда. Очевидно е, че не може да се разчита на правилно разбиране на клетвата, след като престъпването й няма да доведе до никакво наказание като естествена последица. Показанията на човек, който може спокойно да лъжесвидетелства, нямат никаква стойност. Настоявам да бъдат заличени от протокола!
Търнбул с два скока се озова до съдията.
— Очаквах подобно нещо, ваша светлост — бързо заговори той. — От самата същност на делото обаче е ясно, че моят клиент съвсем определено може да бъде органичаван в движенията си посредством заклинания, пентаграми, талисмани, амулети, изключващи кръгове и какво ли не още. Тук имам — и съм готов да го предоставя на съдебния пристав — един списък с различни методи за ограничаване на астрално същество в пространства с всякакви размери за периоди, обхващащи от няколко мига до цяла вечност. Освен това разполагам и с полица за пет хиляди долара, подписана преди започването на процеса, която съм готов да предам за конфискация, в случай че моят клиент бъде затворен и избяга след обвинение в някоя злоупотреба с положението си на свидетел.
Лицето на Гимбъл, което за миг бе добило объркан израз, сега бавно се проясни. Той кимна.
— Съдът е удовлетворен от изявлението на адвоката на ищеца. Несъмнено е, че ищецът може да бъде наказван за всяко свое невярно твърдение, и искането на защитата се отхвърля.
Уилсън изглеждаше готов да избухне, но накрая само вдигна рамене.
— Добре — предаде се той. — Това е всичко.
— Можете да се оттеглите, мистър Дженкинс — нареди Гимбъл и загледа като омагьосан как струйката от капки кръв се издигна и заплува над пода през вратата и по коридора.
Търнбул отново се приближи до съдийския стол и каза:
— Бих искал да представя като доказателство и тези записки — дневникът на покойния Зебълън Харли. Той е бил подарен миналата есен на моя клиент от самия Харли. Специално ви обръщам внимание на пасажа за шести април 1917-а, където се споменава за влизането на Съединените щати в Първата световна война и са записани резултатите от единайсет игри пинакъл с партньор, обозначен като „Стария Ханк“. С позволението на съда ще прочета написаното за този ден, както и някои подбрани откъси от бележките за следващите четири години. Моля, обърнете внимание на споменаванията на лице, наричано различно: „Дженкинс“, „Ханк Дженкинс“ и-в един изключително изразителен пасаж — „Стария невидим“.
По време на бавното четене от дневника на Харли кръвта на смълчания Уилсън закипя. На лицето му се изписа гняв, но той много внимателно изслуша всичко и едва когато четенето свърши, скочи.
— Бих искал да знам — попита той, — дали адвокатът на ищеца разполага с някакви дневници от 1920-а година насам?
Търнбул поклати глава.
— Очевидно Харли не е имал навика да води дневник, освен през четирите години, описани в този.
— Тогава настоявам съдът да не признае този дневник за доказателство по две причини. — Уилсън вдигна два пръста, за да отбелязва бройките. — Първо, представеното доказателство е несериозно. Няколкото мъгляви споменавания на Дженкинс никъде не го описват конкретно като това, което е — дух, астрално същество или каквото искате. Второ, дори ако пренебрегнем този факт, дневникът обхваща годините само до 1921-а. А нас ни интересува предполагаемото обитаване на Харли хол от така наречения Дженкинс точно през последните двайсет години, тоест след 1921-а. Ясно е, че в такъв случай доказателството е неуместно.