Но аз те държах под око. Следях кариерата ти при юношите, зная и как си се представил в Юридическия. Зная къде живее Деб с онзи нейния съпруг, зная и за Джорджи. Как стигнаха дотам? Предполагам, че са се объркали, след като ви напуснах…
Майка ти никога не е споменавала, че съм се обаждал и съм питал за вас, нали? Но аз го правех редовно, веднъж на всеки три-четири месеца. Трябва да знаеш това. Така разбрах, че си напуснал службата си в съда и отново си опитал късмета си в бейзбола.
Днес те видях как играеш. Две тройки. Помниш ли какво си говорехме едно време? Че винаги ще предпочетеш тройката пред хоумъра1. Нападението е най-вълнуващата част от тази игра, прав съм, нали? Както и да е… Гледах те как прилагаш системата 3-6-4 и ставаш пълен господар на терена. Горд съм, че отново се върна към бейзбола.
Искам да ти пожелая успех. Просто е, но толкова рядко го правим, нали? Искам да кажа, че човек трябва да върши това, за което най го бива на тоя свят. Някой ден ще го разбереш…
Докато Харди оглеждаше писмото, в стаята се възцари тежко мълчание. После Лание дръпна листа от ръцете му и го подаде на Евънс.
— Тук има нещо, написано с друг почерк — каза той. — Шестнайсет, осем, двайсет и седем…
— Какво е това? — попита със свито сърце Харди. Вече разбираше, че е допуснал глупава грешка. Адвокатът е длъжен да попречи на клиента си да говори с полицията. Просто и ясно. А той не само че не направи нищо подобно, а дори го подтикна да се разприказва. Фактът, че Греъм не им казва кой знае какво — в смисъл нищо, което те не биха открили и сами, започваше да намирисва на самообвинение… Леко, но все пак намирисва.
Евънс веднага схвана за какво става въпрос.
— Комбинацията за сейфа на Сал — обяви тя. — Онази, за която нашият приятел Греъм твърдеше, че и представа си няма…
Минаваше единайсет.
Евънс и Лание не разрешиха на Греъм да вземе душ при затворена врата на банята и по тази причина той още беше с дрехите, с които бе спал.
Греъм и Харди останаха край голямата маса до прозореца и през повечето време мълчаха. Щорите бяха вдигнати докрай, градът блестеше в краката им, отдавна прогонил дрипавите валма на мъглата. Греъм открехна едното крило, през процепа от време на време се промъкваше лек ветрец, но полъхът му беше твърде слаб, за да освежи въздуха във вътрешността.
Очевидно въодушевени от откритието си, двамата инспектори продължаваха обиска с нова енергия. Работейки в екип, те отново започнаха от входната врата и педантично преглеждаха всичко — книги, чекмеджета, дрехите в гардероба, кухненските кутии и съдове.
Скоро ще приключат, рече си Харди. Ако не открият нищо друго освен писмото, положението е добро. Греъм реагира естествено — какво пък толкова? Може и да е разполагал с шифъра, но беше ясно, че това е било отдавна, а за писмото в списанието изобщо беше забравил. Нима наистина си мислят, че тази комбинация му е притрябвала? Той не помнеше нито защо си е записал цифрите, нито кога го е сторил. Наистина не помнеше!
Харди предпочиташе клиентът му да не е толкова бъбрив, но нещата вървяха към приключване и щетите не бяха особено тежки. Инспекторите се приближаваха към масата, почти приключили с обиска. Лание отмести един стол и издърпа чекмеджето на малкото писалище до леглото, а Евънс вдигна една празна кутийка от тютюн за дъвчене и я разклати. Вътре нещо издрънча и тя отвори капачето.
— Шест ключа — обяви младата жена, погледна партньора си и разклати връзката, окачена на обикновена метална халка.
Греъм изведнъж заприлича на елен, заслепен от автомобилни фарове. Мигът отмина толкова бързо, колкото и се появи, но Харди изпита безпокойство. В очите на младия човек имаше истински страх. Беше ясно, че крие нещо. Още по-ясно беше, че се е надявал това нещо да остане незабелязано.
Сара Евънс се обърна и пусна връзката на масата.
— Хайде да си поиграем на „познай ключа“ — изгледа Греъм тя. — Какво ще кажете?
Той сви рамене, пръстите му забарабаниха по масата. После на лицето му изплува широка усмивка.
— Страхувам се, че не става — рече. — Във всяка къща се намират кутии със забравени ключове… — Протегна ръка и взе връзката: — Предполагам, че тези двата са резервните от колата ми… Този пък е за резето.
Евънс посочи един ключ с по-особена форма.
— Имате ли касета в банката? — попита тя. — Това тук е ключ от касета. Коя е вашата банка?