Под датата беше оставено празно място за подписа на съдията. Той извади писалката си и се подписа, подаде листа на адвоката и рече:
— Отдавна не съм ви виждал наоколо, господин Харди. В отпуск ли бяхте?
— Не, просто чаках да се появи някое интересно дело — усмихна се Харди.
— И май го дочакахте, а?
В четвъртък следобед Греъм изключи телефона си, по същото време в Ню Йорк отговорният редактор на списание „Тайм“ Майкъл Чероне успя да убеди шефа си, че историята Русо в Сан Франциско има всички качества да се превърне във водещ материал за следващия брой. В един и двайсет в петък, премръзнал от мъглата и студения вятър, които не пощадиха дори Еджууд, Чероне почука на вратата на Греъм и се представи. Със себе си водеше и фотограф.
— Списание „Тайм“?! — вдигна вежди Греъм. — Сигурно се шегувате!
Чероне бе свикнал на подобна реакция и мълчаливо подаде документите си. Голяма част от обикновените хора просто не издържат на тежестта на славата.
— Това не може да бъде истина — смаяно промърмори Греъм. — Току-що ме уволниха, а после се появявате вие и искате да ме снимате за „Тайм“!
Чероне не беше много по-възрастен от Греъм, а изглеждаше дори и по-млад. Тъмната му коса се спускаше до раменете, усмивката му бе открита и приятна. Беше облечен в дънки и високи ботуши, на раменете му имаше яркосиньо яке от непромокаема материя, общо взето нямаше нищо общо с представата за журналист от тежкарско издание.
— Хей — показа два реда бели зъби той. — Знам, че не сме „Ролингстоун“4, но въпреки това съм готов да ви почерпя една бира! — После усмивката му се стопи, въпросите му прозвучаха с искрена загриженост: — Кой ви уволни? Как се стигна дотам?
Греъм обясни. Работодателите му нямали оплаквания, но започнали да им звънят оттук-оттам, поради шумотевицата около него. Потенциални клиенти не били очаровани от вероятността пациентите им да се возят в една линейка с човек, който е готов да сложи край на страданията им. „Бърза помощ“ нямала нищо против да го вземе обратно, но само след като шумотевицата около него утихне…
— Гадна работа — погледна го съчувствено Чероне. — Нямате ли желание да изложите своята гледна точка? По-добър шанс едва ли ще ви се яви…
Колебанието на Греъм Русо продължи точно две секунди. После отстъпи крачка назад и предложи на Чероне да влезе на топло, заедно с фотографа си…
Пеги Рейгоса — директор на банковия филиал, се оказа приветлива жена на средна възраст, която нямаше нищо против да изпълни съдебната заповед, поднесена ѝ от Харди. Предложи му „Уелс Фарго“ да запази оригиналните записи, а на него да направят копия. Да, разбира се, че ще предупреди хората от техническия отдел да не трият оригиналите, докато Харди не се увери в изправността на копията…
Седяха в ъглов, изцяло остъклен офис. Госпожа Рейгоса каза, че камерата е монтирана над главния вход, който е единствен — както за клиентите, така и за банковите служители. После повика началника на охраната и му нареди веднага да направи копия на исканите ленти, извърна се към Харди и добави:
— Ако желаете да бъдете сигурен кога за последен път е ползвал касетата си господин Русо, трябва да хвърлите едно око и на регистъра. Никой не може да влезе в трезора без да се разпише в него.
— Дори когато разполага с ключ? — вдигна глава Харди.
— Ключовете са два — отвърна Рейгоса. — Един за нас, един за клиента, който освен това трябва да се разпише в регистъра. Вече разполагаме с фотокопие за вторник. Искате ли да го видите?
— Много любезно от ваша страна, кимна Харди. — Чувстваше се глупаво и не във форма, очите му смъдяха.
Директорката стана от мястото си и излезе.
Регистърът се оказа един разграфен лист хартия с името на клона в горния край. Всеки клиент се разписваше на точно определено място, срещу него се поставяше печатът на дежурния банков служител, следваха колонките за неговия подпис и точния час на операцията.
Изправена зад гърба на Харди, госпожа Рейгоса хвърли един поглед към формуляра. Всички графи над името на Греъм бяха запълнени. Бен Еди-кой си — Харди не успя да разчете фамилното име, беше влизал в трезора на 05.08 — четвъртък, в 16:40 часа. Достъпът му бе осигурен от банков служител с инициали А. Л., тоест Алисън Ли — както побърза да уточни директорката.