Ето че се оказваше по-лесно да се пристигне с извънреден самолет на мястото на железопътна катастрофа или земетресение — често пъти дори преди спасителните отреди. Също така по-големите или по-малките епидемии, които настъпват понякога след бойни действия или гражданска война, нерядко предлагаха много добри възможности за звукозаписи. Наистина някои пуристи в тази област отхвърлят подобни експонати, като твърдят, че това не са предсмъртни стонове в същинския смисъл, а по-скоро ридания, охкания и сетно изхъркване.
Същото важи и за многобройните записи на „финални звуци“, както ги нарича шефът, на умиращите в копторите из градовете на Гватемала или в други страни на свободна Латинска Америка. Сумите, които трябваше да се плащат там на роднините за записването на онези сетни звуци, най-често не бяха по-високи от обичайното в града възнаграждение за любовните услуги на проститутките от двата пола. Изобщо един обигран в статистиката сътрудник обърна внимание на шефа, че местните такси на проститутките предлагат, общо взето, надеждна основа за приблизителната предварителна калкулация на разходите по предсмъртните стонове на гражданите от съответно населено място.
Само сегиз-тогиз особени обстоятелства вдигаха цените неподобаващо високо. Когато, да речем, трябваше да се запишат действително внушителните стонове на млади пациенти, умиращи от белодробен рак — преди всичко онова характерно, особено пронизително хъхрене, — оказа се, че на болничната управа трябва да се изплати непредвидено едра сума. И то защото една контраоферта на цигарените фабриканти бе повишила цената над всяко очакване. Наистина голяма част от тази сума бе прибрана обратно, понеже шефът се задължи пред сразените цигарени фирми все пак да не превръща записаното хъхрене в основа на радиопредаването, за което бе получил предложение.
Още от самото начало шефът бе наясно по въпроса за моралното основание на своята дейност. Негово необоримо убеждение бе, че умиращите имат поне правото да бъде продължен животът на техните последни стонове и издихания, да, че посредством подобни звукозаписи се осигурява свободата на словото in extremis1, както го наричаше шефът. В началото той наистина удряше на камък с отделни проекти, както, да речем, с известната дългосвиреща плоча „Симфония на предсмъртните стонове“, която смяташе за принос към модерната музика, а намери отклик главно на секспазара като съпровод за садисти и мазохисти, но това никога не успя да го разколебае в неговата дейност.
В последно време шефът привлече вниманието особено с изследванията си чрез звукоусилвателни устройства, с които внесе своя принос за разширяване пределите на науката. Не само от ракообразните, особено когато се варят живи, но и от рибите, дори от умиращите насекоми и някои червеи при достатъчно звукоусилване могат да се доловят ясни предсмъртни стонове. Да не говорим за гъсениците и ларвите, в чиито сетни звуци, както казва той, цялата жалба на техния неизживян живот намира дълбоко покъртителен израз, който се нуждае само от съответното електронно усилване, за да му бъде признато правото на съществуване и му се проправи пътят към нашите сърца. Тъкмо това била задачата, заявяваше отново и отново шефът в последно време — да се помогне на всяка твар поне пред кончината си още веднъж да извиси своя глас. Голямото многообразие на тези гласове си остава удивително — от така наречената предсмъртна песен на морските таралежи и морските звезди до станалото почти също тъй прочуто трополене на мравките. Все още почти непроучени са преди всичко предсмъртните стонове на неоформените живи организми — от воплите на човешкия ембрион до зародишния ропот на различните животински видове. Така че и в тази насока могат да се очакват многобройни, отчасти естетически необикновено богати изненади. Наистина сам шефът често пъти е изтъквал първенството на етиката пред естетиката и в нови и нови настойчиви изявления е давал израз на надеждата си, че разпростирането на познанията за предсмъртните стонове над почти всички твари и стадии на умиране с течение на времето ще засили и задълбочи нашата отзивчивост и чувство на солидарност с всички тези твари и с това ще накара да затрептят в сърцата и душите ни струни, които могат, както той казва, да придадат на живота ни тържествен оттенък и да породят у нас благозвучия, които един ден ще доразвият, разкрасят и облагородят собствените ни предсмъртни стонове, за да станат те достоен принос към величавия край на нашата планета.