19.
Осман бей
11 април 1897, вечерта
Драги абате, полагам изтощителни усилия да възстановя миналото си, а Вие постоянно ме прекъсвате като учител педант, който постоянно ми сочи правописните грешки… Разсейвате ме. И ме смущавате. Добре де, може и да съм убил Жоли, ала имах намерение да постигна една цел, която оправдава низките средства, които бях принуден да използвам. Вземете например политическата прозорливост и хладнокръвие на отец Бергамаски и сдържайте нездравата си дързост.
След като вече не можех да бъда шантажиран нито от Жоли, нито от Гьодше, можех да работя върху моите нови Пражки протоколи (така поне ги обозначавах). И трябваше да измисля нещо ново, защото старата сцена на гробището в Прага се беше превърнала в общо място почти като от роман. Няколко години след писмото на дядо ми „Контампорен“ публикува речта на равина като автентичен документ, изготвен от британски дипломат, някой си сър Джон Рийдклиф. Тъй като псевдонимът, използван от Гьодше за неговия роман, беше сър Джон Ретклиф, беше ясно откъде идва текстът. После престанах да броя колко пъти сцената на гробището бе използувана от различни автори: докато пиша, като че ли си спомням, че неотдавна някой си Бурнан издаде Les juifs nos contemporains117, където също се появява речта на равина, само че Джон Рийдклиф е станало името на самия равин. Милостиви Боже, как да живее човек в този свят на фалшификатори?
Така че издирвах нови сведения, които да протоколирам, без да пренебрегвам възможността да ги извличам от вече отпечатани произведения, като си мислех всеки път — с изключение на нещастния случай на абат Дала Пикола, — че потенциалните ми клиенти не ми приличат на хора, които прекарват живота си в библиотеката.
Един ден отец Бергамаски ми каза:
— На руски излезе една книга за Талмуда и евреите от някой си Лютостански. Ще се опитам да я намеря и да уредя моите събратя да я преведат. Но не, има всъщност един друг човек, с когото трябва да се запознаеш. Чувал ли си някога за Осман бей?
— Турчин ли е?
— Може би е сърбин, но пише на немски. Една негова книжка за завладяването на света от страна на евреите вече е преведена на различни езици, но мисля, че има нужда от още данни, защото той се издържа от антиеврейските кампании. Говори се, че руската политическа полиция му е дала четиристотин рубли, за да дойде в Париж и да проучи издълбоко Всемирния израелитски съвет, а ти не може да не знаеш нещичко за тях от твоя приятел Брафман, ако си спомням добре.
— Истината е, че знам доста малко.
— Измисли си тогава. Ще дадеш нещо на този бей, а той ще ти даде нещо на теб.
— Как да го намеря?
— Той ще те намери.
Вече почти не работех за Ебютерн, но все пак поддържахме връзка. Срещнахме се пред централния портал на „Нотър Дам“ и го попитах за този Осман бей. Изглежда, беше известен на полициите на половината свят.
— Сигурно е от еврейски произход, каквито са Брафман и други неистови врагове на тяхната раса. Историята му е дълга, казвал се е Милингер или Милинген, после и Кибридли-Заде, а преди време се представяше за албанец. Гонен е от много страни по неясни причини, най-вече заради измами; другаде е прекарвал по някой и друг месец в затвора. Посветил се е на борбата срещу евреите, защото е видял, че от тази работа може да се спечели нещо. В Милано се отрекъл публично от всичко, което до този момент разпространявал за евреите, после в Швейцария отпечатал нови антиеврейски пасквили и отишъл в Египет да ги продава от врата на врата. Истинският му успех обаче идва в Русия, където в началото пише някакви разкази за убийствата на християнски деца. Сега се занимава с Израелитския съвет и затова ни се иска да го държим далеч от Франция. Нали много пъти съм ви казвал, че не искаме да влизаме в полемика с тези хора, не ни е изгодно, поне засега.
— Само че ще дойде в Париж, може вече и да е дошъл.
— Виждам, че вече сте по-информиран от мен. Ами ако искате, дръжте го под око, ще ви бъдем признателни за това, както обикновено.