Ето, че имах две сериозни причини да се срещна с този Осман бей, от една страна, за да му продам каквото можех за евреите, от друга, за да държа Ебютерн в течение за действията му. След една седмица Осман бей се свърза с мен чрез бележка, пъхната под вратата на магазина ми: съобщаваше ми адреса на един пансион в Льо Маре.
Предполагах, че е лакомник, и исках да го поканя в „Гран Вефур“, за да му дам възможност да опита fricassée de poulet Marengo и les mayonnaises de volaille118. Разменихме си бележки, той отказа всякаква покана и ми определи среща същата вечер на ъгъла на площад „Мобер“ и улица „Метр Албер“. Той щял да дойде с файтон и аз трябваше да се приближа към него и да му се представя.
Когато файтонът спря на ъгъла, от него се показа човек, какъвто не бих искал да срещам нощем на улицата в моя квартал: косата му беше дълга и разрошена, носът клюнест, очите хищни, лицето му беше със землист цвят, беше мършав като цирков акробат, и с нервен тик на лявото око.
— Добър вечер, капитан Симонини — ми каза тутакси той и добави: — В Париж и стените имат уши, както се казва. Така че единственият начин да говорим спокойно е да обикаляме из града. Кочияшът не може да ни чува от капрата, пък и да можеше, е глух като пън.
Така първият ни разговор стана, докато над града се спускаше нощта, а от пелената облаци се процеждаше ситен дъждец, който бавно се засилваше, и паважът на улиците лъсна. Изглежда, на файтонджията беше поръчано да се завира в най-безлюдните квартали и в най-неосветените улици. Можехме да говорим спокойно и на булевард „Капюсен“, но Осман бей явно обичаше театралния декор.
— Париж изглежда пуст, вижте минувачите — ми каза с усмивка, която озаряваше лицето му, както свещ осветява череп (зъбите на този човек с обезобразено лице бяха много красиви). — Движат се като призраци. Може би при първите лъчи на зората бързат да се приберат в саркофазите си.
Аз му се сопнах:
— Оценявам стила ви, напомня ми за най-доброто от Понсон дю Терай, но може би ще можем да говорим за по-конкретни неща. Какво ще ми кажете например за някой си Иполит Лютостански?
— Измамник и шпионин. Бил е католически свещеник и е трябвало да хвърли расото, защото го хванали да прави, как да кажа, не особено пристойни неща с момченца — което е вече много лош атестат за него, защото, за Бога, знае се, че човекът е слабо същество, но ако си духовник, трябва да спазваш известно приличие. В отговор той станал православен монах. Познавам добре Светата Рус и мога да кажа, че в нейните отдалечени от света манастири монасите и послушниците са свързани с една взаимна обич, която е, как да го кажа… братска? Не съм интригант обаче и не се интересувам от чуждите работи. Знам само, че вашият Лютостански е взел купища пари от руското правителство, за да разкаже за човешките жертвоприношения, извършвани от евреите, вечната история за ритуалните убийства на християнски деца. Той да не би да се отнася по-добре с децата? И най-сетне, носят се слухове, че влязъл във връзка с някои еврейски среди и им казал, че срещу известна сума е готов да се отрече от написаното от него. Представяте ли си как на евреите ще им се откъсне и една пара от сърцето? Не, той не е човек, с когото да си имаш работа.
После добави:
— А, забравих, сифилитик е.
Казвали са ми, че големите разказвачи описват най-добре себе си в своите герои.
После Осман бей изслуша търпеливо това, което исках да му разкажа, усмихна се разбиращо на живописното ми описание на гробището в Прага и ме прекъсна:
— Капитан Симонини, това наистина прилича на литература, то е същото, каквото приписвахте на мен. Търся само точни доказателства за отношенията между френските евреи и прусаците. Съюзът е сила, която плете златната си мрежа по целия свят, за да владее всички и всичко, и това трябва да се докаже и разобличи. Сили, подобни на Съюза, съществуват от векове, още преди Римската империя. Затова и са действащи, създадени са преди три хиляди години. Само си помислете как завладяха Франция благодарение на евреин като Тиер.
— Тиер е евреин, така ли?
— А кой не е? Те са около нас, зад гърба ни, контролират спестяванията ни, командват армиите ни, влияят на църквата и на правителствата. Подкупих един чиновник в Съюза (всички французи са подкупни) и се сдобих с копия от писмата, изпратени на различни еврейски комитети в страните, граничещи с Русия. Комитетите се простират по протежение на цялата граница, полицията пази само основните пътища, а техните емисари обикалят полетата, блатата, водните пътища. Истинска паяжина са. Съобщих за този заговор на царя и спасих Светата Русия. Аз сам, лично. Обичам мира, искам в света да властва добротата и всички да забравят какво е насилие. Ако от света изчезнат всички евреи, които със своите банки поддържат търговците на оръжия, ни очакват сто години щастие.