Представих се на Дю Морие и му припомних, че сте му говорили за мен. Позовах се мъгляво на едно дружество от благочестиви дами, което помага на умствено разстроени младежи, и ми се стори, че на него някак му олекна.
— Трябва да ви кажа — каза той, — че днес Диана е във фаза, която мога да определя като нормална. Капитан Симонини сигурно ви е разказал случая, в тази фаза, за да бъдем ясни, имаме Диана като перверзна, тя се смята за член на една мистериозна масонска секта. За да не я разтревожа, ще ви представя като брат масон… надявам се, че като духовник нямате нищо против…
Въведе ме в стая, мебелирана семпло с гардероб и легло, в която една дама с фини правилни черти седеше на кресло, облицовано с бяла кожа; беше с мека коса, руса с медни отблясъци, събрана на върха на главата, гледаше високомерно; имаше малка, добре очертана уста. Устните й веднага се присвиха в насмешлива гримаса.
— Да не би доктор Дю Морие да иска да ме хвърли в майчините обятия на църквата? — попита тя.
— Не, Диана — каза й Дю Морие. — Въпреки расото това е брат.
— От кое течение? — веднага попита Диана.
Измъкнах се доста ловко.
— Не ми е позволено да казвам — прошепнах предпазливо — и вие сигурно знаете защо.
Последва съответната реакция.
— Разбирам — отвърна Диана. — Изпраща, ви Великият майстор от Чарлстон. Радвам се, че можете да му предадете моята версия на случилото се. Събранието беше на улица „Кроа Нивер“ в ложата „Les coeurs indivisibles“136, сигурно я знаете. Трябваше да бъда посветена като Храмова майсторка и се представих с цялото възможно смирение, за да обожавам Луцифер, единствения добър бог, и да мразя Адонаи, лошия бог, бога отец на католиците. Приближих се към олтара на Бафомет пълна с плам, повярвайте ми, там ме чакаше София Сафо, която започна да ме разпитва за паладианските догми, а аз отговарях смирено. Какъв е дългът на една Храмова майсторка? Да ненавижда Иисус, да проклина Адонаи, да почита Луцифер. Не е ли това, което би искал Великият майстор?
Докато ми говореше, Диана ме беше уловила за ръцете.
— Разбира се, така е — отвърнах внимателно.
— И произнесох ритуалното слово, ела, ела, о, велики Луцифере, о, велики наклеветени от свещениците и от кралете! И потръпнах от съмнение, когато всички присъстващи, всеки вдигнал кинжала си, извика: „Nekam, Adonai, Nekam!“137. Ала в този момент, докато се качвах към олтара, София Сафо ми подаде един дискос, бях виждала такива само на витрините на магазините за църковни принадлежности и докато се питах какво прави тук този отвратителен предмет, свързан с римския култ, Великата майсторка ми обясни, че тъй като Иисус предал истинския Бог и на Тавор сключил престъпен договор с Адонаи и преобърнал реда на нещата, като превърнал собственото си тяло в хляб, наш дълг било да прободем с кинжал тази светотатствена нафора, с която всеки ден свещениците подновявали предателството на Иисус. Кажете ми, господине, иска ли Великият майстор този жест да бъде част от всеки ритуал на посвещаване?
— Не е мое право да се произнасям за това. Може би е по-добре да ми кажете какво направихте.
— Отказах, разбира се. Да пробода нафората значи да призная, че тя наистина е Христово тяло, а един паладианец не бива да вярва на тази лъжа. Да прободеш нафората е католически ритуал за вярващи католици!
— Мисля, че сте права — отвърнах аз. — Ще занеса посланието с вашето обяснение на Великия майстор.
— Благодаря, братко — рече Диана и ми целуна ръцете. После, почти небрежно, разкопча горнището на блузата си, показа снежнобялото си рамо и ми хвърли подканящ поглед. Но изведнъж се килна назад, сякаш обзета от конвулсии. Доктор Дю Морие извика една медицинска сестра и заедно с нея отнесе момичето на леглото. После каза:
— Обикновено когато е в такава криза преминава от едното състояние в другото. Още не е дошла в съзнание, гърчът е само в челюстта и в езика. Достатъчен е само един лек спазъм на яйчниците…
След малко долната челюст увисна с леко отклонение наляво, устата се изви напреки и остана отворена, така че в дъното се виждаше езикът, сгънат в полукръг, сякаш болната всеки момент щеше да го глътне. После езикът се отпусна, рязко се издължи и отведнъж изскочи от устата, като влезе и излезе няколко пъти с голяма скорост като от устата на змия. Накрая езикът и челюстта се върнаха към нормалното си положение и болната промълви:
— Езикът ми… дращи небцето… Имам паяк в ухото…