На горния етаж имаше още две спални. Едната я бях запазил за възрастна полуглухоняма и със склонност към чашката — предимството й беше, че не беше местна и бе готова на всичко, за да припечели нещичко. Не си спомням кой ме насочи към нея, но ми се стори идеална да се грижи за Диана, когато в къщата няма никой друг, а и да знае как да я успокоява, когато й дойде пристъп.
Между другото, докато пиша, осъзнавам, че старицата сигурно не е чувала нищо за мен от цял месец. Може и да съм й оставил достатъчно пари, за да преживее, но за колко време? Трябва да изтичам до Отьой, но си давам сметка, че не си спомням адреса: Отьой, но къде? Нима мога да ходя из целия квартал и да чукам на всяка врата, за да питам къде живее една истерична паладианка с раздвоена самоличност?
През април Таксил обяви публично преминаването си към католицизма и още през ноември излезе първата му книга с парещи разкрития за масонството, Les frères trois-points. По същото време го заведох да види Диана. Не скрих от него двойствената й природа и му обясних, че ни е необходима не като срамежливо момиче, а като непоправима паладианка.
През следващите месеци проучих Диана из основи и успях да поставя под контрол преходите от едно състояние в друго, като я упоявах с течността на доктор Дю Морие. Разбрах обаче, че е изнервящо да чакаш кризите, защото те бяха непредвидими, и трябваше да се намери начин състоянията на Диана да се сменят по команда: всъщност, изглежда, че така прави доктор Шарко със своите истерички.
Нямах магнетичната власт на Шарко и отидох в библиотеката да потърся някои по-традиционни трактати като De la cause de sommeil lucide138 от стария (и истински) абат Фариа. Вдъхновен от тази книга и от други четива, реших да стисна с коленете си коленете на момичето, да хвана палците й с два пръста и да я гледам втренчено в очите и после, след поне пет минути, да си махна ръцете, да ги сложа върху раменете й, да ги прокарам по дължината на ръцете до върха на пръстите й пет-шест пъти, да ги поставя после на главата, да ги сваля бавно пред лицето й на разстояние от пет-шест сантиметра до под корема, като опирам другите си пръсти о ребрата й, и накрая да ги прокарам до коленете или чак до пръстите на краката.
От гледна точка на „благоприличието“, за „добрата“ Диана това беше твърде смело и в началото тя започваше да врещи (да ме прости Господ), че се опитвам да отнема девствеността й, ала ефектът беше толкова сигурен, че тя се успокояваше почти незабавно, задрямваше за няколко минути и след това се събуждаше в предишното си състояние. По-лесно беше да я върна във вторичното състояние, защото „лошата“ Диана явно изпитваше удоволствие от тези докосвания и се опитваше да удължи моите манипулации, като ги придружаваше с призивни движения на тялото и със сподавени стенания; за щастие не след дълго не успяваше да избегне хипнотичния ефект и пак задрямваше, иначе можех да имам проблеми както да продължа още този контакт, който ми носеше вълнения, така и да сдържам нейното отблъскващо сладострастие.
Мисля, че всеки от мъжки пол би смятал Диана за изключително привлекателно същество, поне доколкото мога да съдя аз, нали расото и призванието винаги са ме държали далеч от нищетата на секса; а Таксил беше очевидно човек с доста силни щения.
Докато ми поверяваше своята пациентка, доктор Дю Морие ми връчи едно вързопче с доста елегантните дрехи, които Диана била донесла, когато била приета в клиниката — знак, че семейството й трябва да е било заможно. В деня, в който й казах, че ще я посети Таксил, тя се нагласи с очевидно кокетство. Макар да изглеждаше бездушна и в двете си състояния, тя обръщаше подчертано внимание на малките женски подробности.
Таксил веднага я хареса много („хубава женска“, подшушна ми и примлясна) и по-късно, когато се опита да подражава на моите хипнотически процедури, продължаваше опипванията дори когато пациентката очевидно беше заспала, така че като по-притеснителен трябваше да се намесвам: „Май стига толкова!“.
Подозирам, че ако го бях оставил насаме с Диана, когато тя беше в първичното си състояние, той щеше да си позволи и други волности, а тя не би му ги отказала. По тази причина правех така, че нашите разговори с момичето да стават в присъствието и на трима ни. А понякога и на четирима. Защото за да стимулирам паметта и енергията на Диана като сатанистка и луциферианка (и нейните луциферски настроения), реших за подходящо да повикам и абат Булан.