През осемдесет и девета година Таксил написа пасквил срещу Дрюмон и понеже не знаеше за какво да го нападне (нали и двамата бяха антимасони), писа за неговата юдеофобия като форма на умствено отклонение. И си позволи дори упреци срещу погромите в Русия.
Дрюмон беше първокласен полемист и отговори с друг пасквил, в който пишеше с ирония за господина, който претендирал, че бил рицар на църквата, и получавал прегръдки и поздравления от епископи и кардинали, ала само няколко години преди това бил писал просташки и долни неща за свещениците и монасите, да не говорим за Иисус и за Дева Мария.
Няколко пъти ходих в дома на Таксил да си говоря с него, на партера на къщата му се намираше антиклерикалната книжарница и често ни прекъсваше жена му, която шушнеше нещо в ухото на мъжа си. Както разбрах по-късно, мнозина закоравели антиклерикали все още ходеха на този адрес, за да търсят антикатолическите трудове на вече ревностния католик Таксил, който имаше твърде много екземпляри от тях на склад, за да ги унищожи с лека ръка, и по тази причина черпеше от тези си запаси много внимателно, като никога не заставаше лично на първа линия, а изпращаше жена си. Никога не съм си правил илюзии относно искреността на неговото преминаване към католицизма: единственият философски принцип, от който се вдъхновяваше, беше, че парите non olet139.
Само че и Дрюмон беше разбрал същото: той няколко пъти нападна марсилеца не само заради връзките му с евреите, а и задето не се е отрекъл истински от антиклерикализма. Това беше достатъчно, за да породи сериозни съмнения.
Налагаше се Таксил да контраатакува.
— Таксил — рекох му, — не искам да знам защо не желаете да се ангажирате лично срещу евреите, но не може ли да извадим някой, който да се занимае с тази работа?
— Защото няма никаква пряка връзка — отвърна Таксил и добави: — Всъщност разкритията ми не стигат, нито пък врели-некипелите, дето ги разправя нашата Диана. Създадохме публика, която иска нещо повече, сигурно вече не четат написаното от мен, за да разберат кроежите на враговете на Кръста, а просто заради интересното четиво, подобно на онези криминални романи, в които читателят неусетно застава на страната на престъпника.
Така се роди доктор Батай.
Таксил откри и се свърза отново с един стар приятел, лекар от флота, пътувал много из екзотични страни, където си пъхал носа в храмовете на какви ли не тайни религиозни секти, ала най-важното от всичко, бил безмерно начетен в областта на приключенските романи като например книгите на Бусенар или фантасмагориите на Жаколио, като Le Spiritisme dans le monde140 или Voyage aux pays mystérieux141. Напълно споделях идеята да се търсят нови сюжети от света на художествената измислица (а от Вашите дневници разбрах, че тъкмо това сте направили и сте се вдъхновявали от Дюма и Сю): хората четат жадно за приключения по море и по суша заради едното удоволствие, после лесно забравят наученото и когато им разкажеш нещо, което са прочели в роман, като истинско, само смътно си спомнят, че са чували някъде за него, и то само потвърждава убежденията им.
Човекът, намерен от Таксил, беше доктор Шарл Ак: бил специалист по раждането с цезарево сечение, публикувал нещо за търговския флот, ала още не бил използвал разказваческия си дар. Изглежда, го гонела остра форма на алкохолизъм и явно бил без пукната пара. Това, което разбрах от неговите приказки, беше, че бил на път да публикува фундаментален труд срещу религиите и християнството като „истерия на кръста“, но като чу предложенията, се съгласи да напише за прослава и в защита на църквата хиляда разговора срещу обожателите на дявола.
Спомням си, че през 1892 година започнахме да издаваме на свитъци, които впоследствие станаха 240, един труд monstre142, озаглавен Le diable au XIXe siècle143, c хилещ се на корицата Луцифер с крила на прилеп и опашка на дракон, а подзаглавието гласеше „мистериите на спиритизма, луциферианското масонство, пълни разкрития за паладианството, магьосничеството и шаманството и целия модерен сатанизъм, окултния магнетизъм, луциферианските медиуми, Кабалата в края на века, магията на кръста на Розата, обсебванията в латентен вид, предвестниците на Антихриста“. Всичко това беше подписано от доктор Батай.