По принцип трудът не съдържаше нищо, което да не е било написано някъде преди това; Таксил или Батай бяха плячкосали цялата предходна литература и бяха забъркали бълвоч от нелегални култове, появявания на дявола, смразяващи кръвта ритуали, завръщане към храмовите литургии с неизбежния Бафомет и така нататък. Илюстрациите също бяха взети от други окултни книги, също преписвани една от друга. Единствените непубликувани дотогава картинки бяха портретите на великите майстори на масонските култове, които донякъде приличаха на онези афиши в американската прерия с портретите на издирваните престъпници, така че да ги разпознаят и да ги заловят живи или мъртви.
Кипеше трескав труд: с помощта на големи количества абсент Ак-Батай разказваше на Таксил измислиците си, а Таксил ги записваше и ги доукрасяваше, а Батай пък се занимаваше с подробностите, свързани с изкуството на отровителството или пък с описанието на екзотични градове и ритуали, които наистина бе виждал, докато Таксил бродираше върху най-новите бълнувания на Диана.
Батай например описваше скалата на Гибралтар като изпълнена с кухини и подземни пещери, където се извършват ритуалите на всички най-безбожни секти, или масонските измишльотини на сектите в Индия, или появите на Асмодей, а Таксил започваше да очертава профила на Софи Сафо. Понеже беше чел Dictionnaire infernal144 от Колен дьо Планси, той предлагаше Софи да разкрие, че адските легиони са шест хиляди шестстотин шестдесет и шест, като всеки легион се състои от шест хиляди шестстотин шестдесет и шест демона. Макар и доста пиян, Батай успя да направи сметката и заключи, че дяволите и дяволиците достигат числото четирийсет и четири милиона четиристотин трийсет и пет хиляди петстотин петдесет и шест.
Проверихме и изумени казахме, че е прав, той удари по масата с юмрук и извика: „Виждате ли, че не съм пиян!“, и радостен се търкулна под масата.
Беше много вълнуващо да си представим токсикологическата лаборатория в Неапол, където се приготвяха отровите, с които да се поразят враговете на ложите. Шедьовърът на Батай беше, че измисли едно вещество, което без никаква химическа връзка наричаше манна, жаба се затваря в стъкленица, пълна с усойници и пепелянки, храни се само с отровни гъби, добавя се бучиниш, после животните се оставят да умрат от глад и труповете им се напръскват с пяна от пулверизиран кристал и еуфорбия, после всичко се слага в дестилатор и на бавен огън му се отнема влагата, като накрая се разделя пепелта от труповете от негоримите прахове, като по този начин се получават не една, а две отрови, едната течна, а другата на прах, и двете смъртоносни.
— Вече виждам как тези страници ще доведат до екстаз много епископи — хилеше се Таксил и се драпаше по слабините, както правеше в моменти на силно задоволство. И предвижданията му се оправдаваха, защото след всеки свитък на „Дяволът“ се получаваше писмо от някой прелат, с което той благодареше за смелите разкрития, които отваряли очите на толкова много вярващи.
От време на време прибягваха и до Диана. Само тя можеше да измисли Arcula Mystica145 на Великия майстор от Чарлстон, малко ковчеже, такива на света имаше само седем: като се вдигне капакът, се виждаше сребърна фуния, подобна на ловен рог: вляво една жица от сребърни нишки бе закрепена за апарата от едната страна, а от другата за една мъничка пластина, която се вкарва в ухото, за да се чува гласът на хората, които говорят в един от шестте други апарата. Вдясно една емайлирана жаба изпускаше малки пламъчета от зейналата си уста сякаш за да е сигурно, че комуникацията е задействана, а седем малки златни статуетки представляваха както седемте основни добродетели според паладианците, така и седмината върховни ръководители на масоните. Та като натиснел основата на една от статуетките, Великият майстор давал знак на човека си в Берлин или в Неапол; ако в момента той не се намирал пред аркулата, по лицето му повявал топъл вятър и той пошепвал нещо като: „Ще съм готов след около час“, а на бюрото на Великия майстор жабата казвала на висок глас: „След час“.
Отначало се питахме дали историята не е малко гротескова, защото много години преди това някой си Меучи беше патентовал своя телетрофон или телефон, както се казва вече. Но тези финтифлюшки бяха още за богаташите, читателите не се предполагаше да ги познават, а необикновено изобретение като аркулата показваше несъмнено, че е вдъхновено от дявола.