От време на време се виждахме в дома на Таксил, понякога в Отьой; няколко пъти се осмелихме да работим в мишата дупка на Батай, но смесената воня, която се носеше там (на лошокачествен алкохол, на никога непрани дрехи и на храна, развалена отпреди седмици), ни караше да избягваме това място.
Един от проблемите, които имахме, беше как да характеризираме генерал Пайк, Великия майстор на Вселенското масонство, който ръководеше съдбините на света от Чарлстон.
Веднага щом започнахме да публикуваме „Дяволът“, излезе очакваният труд на монсиньор Мьорен, архиепископ на Порт Луи (къде е това по дяволите?), La Franc-Maçonnerie Synagogue de Satan146, а доктор Батай, който поназнайваше английски, беше намерил по време на пътуванията си „Тайните общества“, книга, издадена в Чикаго през 1873 година с автор генерал Джон Фелпс, открит враг на масонските ложи. Трябваше само да прочетем написаното в тези книги, за да очертаем по-добре образа на този Велик старец, велик жрец на световното паладианство, може би основател на Ку Клукс Клан и участник в заговора, довел до убийството на Линкълн. Решихме, че Великият майстор на Висшия съвет на Чарлстон носи титлите Генерален брат, Суверенен командор, Мъдър майстор на Великата символична ложа, Таен майстор, Съвършен майстор, Вътрешен секретар, Предстоятел и Съдия, Майстор избран от Деветимата, Висш избраник на Петнайсетимата, Великолепен избран кавалер, Главатар на Дванайсетте племена, Велик майстор архитект, Велик шотландски избраник на Свещената дъга, Съвършен и величествен масон, Кавалер на Изтока и на Сабята, Княз на Ерусалим, Кавалер на Изтока и на Запада, Суверенен принц на Розовия кръст, Велик патриарх, Преподобен майстор ad vitam147 на всички Символически ложи, Пруски Ноахически кавалер, Велик майстор на Ключа, Принц на Ливан и на Табернакула, Кавалер на Бронзовата змия, Суверенен Командор на Храма, Кавалер на Слънцето, Принц адепт, Велик шотландец на Свети Андрей Шотландски, Велик избраник кавалер Кадош, Съвършен посветен, Велик инспектор инквизитор Командор, Ясен и величествен Княз на Кралската Тайна, Трийсет и три, Най-могъщ Генерален командор Велик майстор на Пазителя на Свещения паладий, Суверенен папа на Всемирното масонство.
После цитирахме негово писмо, в което се осъждат крайностите на някои братя в Италия и в Испания, които, „движени от праведна омраза към бога на свещениците“, славели противника му под името Сатана — същество, измислено от измамата на духовниците, чието име никога не би трябвало да се произнася в една ложа. Така се осъждаха практиките на една генуезка ложа, която показала по време на публична проява знаме с надпис „Слава на Сатаната!“, ала после се откриваше, че осъждането е на сатанизма (християнско суеверие), докато всъщност масонската религия трябвало да се придържа към чистотата на луциферианската доктрина. Свещениците и тяхната вяра в дявола били създали Сатаната и сатанистите, вещици, вещери, шамани и черна магия, докато луциферианците били привърженици на светлата магия като тази на тамплиерите, техните стари учители. Черната магия била на последователите на Адонаи, злия бог, обожаван от християните, превърнал лицемерието в святост, порока в добродетел, лъжата в истина, вярата в абсурда в теологическа наука, и всичките му действия говорели за жестокост, подлост, омраза към човека, варварство, отхвърляне на науката. Обратно, Луцифер е добрият бог, който се противопоставя на Адонаи както светлината се противопоставя на сянката.
Булан се опитваше да ни обясни разликите между различните култове на това, което за нас си беше просто демонът:
— За някои Луцифер е паднал ангел, който вече се е покаял и може да стане бъдещият Месия. Има само женски секти, които смятат Луцифер за женско и добро същество, което се противопоставя на мъжкия и зъл Бог. Други пък наистина виждат в него Сатаната, проклет от Бог, но смятат, че Христос не е направил достатъчно за човечеството, и затова се посвещават на култа към врага на Бог — това са истинските сатанисти, тези, които отслужват черни литургии и така нататък. Има обожатели на Сатаната, които следват само своя вкус към магьосничеството, l’envoûtement148, врачуването, и други, които правят от сатанизма истинска религия. Между тях са хора, които изглеждат като организатори на културни кръгове като Жозефен Пеладан, и още по-лошо, Станислас дьо Гета, който се изявявал в изкуството на отровителството. После идват паладианите. Култ за малцина посветени, чийто член бил и карбонар като Мадзини; говори се, че завоюването на Сицилия от Гарибалди е било дело на паладианците, врагове на Бог и на монархията.