И в този случай, сякаш ние сме го измислили, в подкрепа на Диана се намеси една мистичка, кармелитка от Лизийо, почти светица въпреки младата си възраст. Тази сестра Тереза на Младенеца Иисус и на Светия Лик, след като получила екземпляр от мемоарите на покръстената Диана, толкова се трогнала от нея, че я включила като действащо лице в своя театрална оперета, написана за сестрите й монахини, „Тържество на смирението“, в която действащо лице е дори Жана д’Арк. И изпрати на Диана снимка, преоблечена като Жана д’Арк.
Мемоарите на Диана се превеждаха на много езици; кардиналът викарий Пароки я поздрави за нейното покръстване, което определи като „великолепно тържество на Благодатта“, монсиньор Винченцо Сарди, апостолически секретар, писа, че Провидението позволило на Диана да бъде част от тази гнусна секта, за да може след това по-лесно да я срази, а Civilta Catolica твърдеше, че мис Диана Вон, „издигната от бездната на мрака до божествената светлина, сега използува преживяното в служба на църквата с публикации, които нямат равни на себе си като точност и полезност“.
Все по-често се виждах с Булан в Отьой. Какви бяха отношенията му с Диана? Няколко пъти, когато се отбивах внезапно в Отьой, ги заварвах прегърнати, като Диана гледаше към тавана сякаш изпаднала в екстаз. Може пък да беше влязла във вторичното си състояние, току-що да се беше изповядала и да се наслаждаваше на пречистването си. По-съмнителни ми изглеждаха отношенията й с Таксил. Все така влизайки ненадейно я заварих отпусната на дивана в обятията на Таксил, лицето му беше като на погълнал цианкалий. Много добре, казах си, все някой трябва да задоволява плътските щения на „лошата“ Диана, а не исках това да съм аз. Да имаш плътски отношения с жена си е доста особено, а с луда да не говорим.
Когато съм с „добрата“ Диана, тя слага целомъдрено главата си на рамото ми и през сълзи ме моли да й простя. Топлината на главата й върху бузата ми, и дъхът й, от който лъха на покаяние, ме карат да потръпвам — затова веднага се отдръпвам и карам Диана да коленичи пред нечий свят образ да се моли за опрощаване на греховете си.
В паладианските кръгове (имаше ли ги наистина? Много анонимни писма сякаш го доказваха, може би и защото едно нещо започва да съществува, ако заговориш за него) се изричаха смътни заплахи срещу предателката Диана. А междувременно се случи нещо, което ми убягва. Иска ми се да кажа: смъртта на абат Булан. Но пък си го спомням смътно до Диана и през следващите години.
Поисках да изстискам прекалено много от паметта си. Трябва да си почина.
23.
Дванайсет добре прекарани години
Из дневниците от 15 и 16 април 1897
153