24.
Нощна литургия
17 април 1897
Драги капитане,
В последните Ви страници са събрани много събития и става ясно, че докато Вие сте преживявали всичко това, аз съм преживявал други неща. Очевидно е също, че Вие сте били осведомен (и как иначе, като се вземе предвид врявата, която вдигаха Таксил и Батай) за случващото се около мен и може би си спомняте за него повече, отколкото успявам да си спомня аз.
Ако сега сме април 1897 година, значи моята история с Таксил и Диана е продължила дванайсетина години, през които са се случили какви ли не неща. Например, кога организирахме изчезването на Булан?
Трябва да е било по-малко от година след като започнахме публикуването на „Дяволът“. Една вечер Булан дойде в Отьой покрусен, бършеше си с носна кърпичка устните, от които излизаше белезникава пяна.
— Умирам — каза той. — Те ме убиват.
Доктор Батай реши, че една чашка силен алкохол ще му помогне. Булан не отказа. После със запъване ни разказа една история, изпълнена с магии и заклинания.
Вече ни бе разказал за много лошите си отношения със Станислас дьо Гета и неговия кабалистичен орден на Кръста, както и с онзи Жозеф Пеладан, който впоследствие се отцепил и създал ордена на Розовия католически кръст — все личности, с които „Дяволът“ вече се бил занимавал. Доколкото можех да преценя, нямаше голяма разлика между привържениците на Пеладам и сектата на Вентрас, чийто духовен лидер станал Булан, все хора, които се разхождали с туники, покрити с кабалистични знаци, като не се разбирало много-много дали са от страната на добрия Господ Бог, или на дявола, но може би именно затова Булан стигнал до ръкопашен бой с привържениците на Пеладан. И двамата се опитвали да ловуват по едни същи места и да съблазняват едни и същи заблудени души.
180
181