6.
В служба на службите
28 март 1897
Господин абате,
Странно е, че това, което трябваше да бъде дневник (тоест предназначен да се чете от пишещия го), постепенно се превръща в размяна на съобщения. Ето че Ви пиша писмо, като почти съм сигурен, че ще го прочетете някой ден, като минете оттук.
Знаете прекалено много неща за мен. Твърде неприятен очевидец сте. И прекалено строг.
Е, да, към другарите си, новоизлюпените карбонари, а и към Ребауденго не се отнесох по проповядвания от Вас, предполага се, начин. Но да си кажем истината: Ребауденго си беше измамник, и като си мисля за всичко, което съм вършил, излиза, че съм мамил само измамници. Онези момчета пък си бяха просто фанатици, а фанатиците са утайката на човечеството, защото войните и революциите са тяхно дело, както и на смътните идеи, от които се възпламенява фанатизмът им. Понеже вече знам, че на този свят фанатиците винаги са си все толкова на брой, поне да се възползвам от фанатизма им.
Връщам се към моите спомени, ако разрешите. Виждам се начело на нотариалното бюро на Ребауденго и никак не ми е чудно, че в миналото при Ребауденго съм фалшифицирал нотариални актове, защото тъкмо с това се занимавам в Париж.
Започвам да си спомням ясно и кавалер Бианко. Един ден той ми каза:
— Знаете ли, господин адвокат, достъпът на йезуитите до Сардинското кралство може и да е забранен, но всички знаят, че те продължават да действат и да вербуват последователи, предрешени по какви ли не начини. Това се случва във всички страни, от които са били изгонени, показаха ми една смешна карикатура в чуждестранен вестник. Не нея са нарисувани йезуити, които всяка година се правят, че се опитват да се върнат в родните си страни (и на границата, разбира се, ги спират), така че да не стане ясно, че те отдавна са се върнали в съответната страна, като никой не им пречи, защото носят раса на друг орден. Така че както преди те са си навсякъде и ние трябва да знаем къде са точно. Сега ни е известно, че още във времената на Римската република някои от тях са посещавали къщата на господин дядо ви. Затова ни се струва, че няма как той да не е запазил връзка с тях, и затова ще ви помоля да сондирате какви са настроенията им и какво целят, защото по наши данни орденът отново е върнал могъществото си във Франция, а каквото става във Франция, все едно става в Торино.
Не беше вярно, че все още имах връзка с отците, ала научавах доста неща за йезуитите, и то от сигурен източник. През онези години Йожен Сю издаде последния си шедьовър, „Мистериите на народа“, завърши го точно преди да почине в изгнание в Анеси, Савоя, нали отдавна се беше свързал със социалистите и се беше противопоставил яростно на установяването на Империята от Луи Наполеон. Като се има предвид, че заради закона Риансе вече не се отпечатваха четива с продължение, последната творба на Сю излезе на части, като всяка от тях попадна под строгите изисквания на какви ли не цензури, включително и на пиемонтската, та не беше лесно да си набавиш всички. Спомням си, че се отегчавах до смърт, докато четях тегавата история на две фамилии, едната галска, другата франкска, от древни времена до Наполеон Трети, като лошите господари са франките, а галите, изглежда, са били социалисти още времената на Верцингеторикс62, нали подобно на всички идеалисти Сю по онова време беше обсебен само от едно нещо.
Очевидно беше, че е писал последните части на творбата си в изгнание, докато през това време Луи Наполеон постепенно овладяваше цялата власт и стана император. За да покаже колко ужасни са намеренията му, Сю му се противопостави с една гениална идея: още от времената на Революцията другият голям противник на републиканска Франция бяха йезуитите, оставаше само да се покаже, че идването на власт на Луи Наполеон е вдъхновено и направлявано от тях. Вярно, йезуитите бяха изгонени от Франция още след революцията през 1830 г., ала в действителност бяха останали да живеят под прикритие, особено откакто Луи Наполеон започна да се изкачва към властта, понеже той ги толерираше, за да е в добри отношения с папата.
В книгата на едно място има дълго писмо на отец Роден (вече излязло и в „Скитникът евреин“) до генерала на йезуитите отец Роотаан, в което заговорът се разплита докрай. Последните събития в романа се развиват по време на най-яростната съпротива на социалистите и републиканците срещу държавния преврат, като писмото е написано по начин, който създава впечатление, че става дума за план на всичко за реално случилите се впоследствие действия на Луи Наполеон. Читателите четяха за събития, които наистина се бяха случили по предсказания начин, а това правеше предсказанието още по-разтърсващо.
62