При все това, макар и да нямаше кой знае какви литературни познания, Бианко знаеше много за мен, поради което добави с лукаво пламъче в очите:
— Разбира се, цялата тази работа е измислена от вас.
— Ама моля ви се! — отвърнах възмутено. Ала той махна с ръка да млъкна.
— Няма смисъл, господин адвокат. Дори ако този документ е поникнал във вашата си градинка, за мен и за началниците ми е удобно да го представяме като истински. Сигурно знаете, това вече е известно urbi et orbi63, нашият министър Кавур е убеден, че държи Наполеон Трети в малкото си джобче, нали му изпрати по петите графиня Кастилионе, хубава жена, дума да няма, и французинът, без много да се мае, се възползва от прелестите й. Обаче после се разбра, че Наполеон не е направил всичко, което е поискал от него Кавур, и графиня Кастилионе изхабила дадената й от Бог хубост за нищо, може пък и да й е харесало, но ние не можем да обвързваме държавните дела с прищевките на една жена с не особено строги нрави. Много важно е Негово величество кралят да не се доверява на Наполеон. Няма да мине много време, това вече е ясно, и Гарибалди или Мадзини, или и двамата заедно, ще организират експедиция в Неаполитанското кралство. Ако по някаква случайност това начинание се окаже успешно, Пиемонт ще трябва да се намеси, за да не остави тези земи в ръцете на побърканите републиканци, а за да направи това, ще трябва да мине по протежение на целия Ботуш през папските държави. Така че е важно да създадем у нашия крал чувство на недоверие и огорчение към папата, така че да не обръща кой знае какво внимание на препоръките на Наполеон Трети, защото това е необходимото условие да постигнем тази цел. Както сте разбрали, уважаеми господин адвокат, нерядко политиката се прави от нас, скромните служители на държавата, а не толкова от онези, за които се смята, че управляват…
Този доклад беше първата ми сериозна работа и в него се задоволявах не просто да надраскам надве-натри завещание в услуга на някое частно лице, а бях съставил политически сложен текст, с който може би оказвах влияние на политиката на Сардинското кралство. Много се гордеех с него.
Междувременно дойде съдбовната 1860 г., съдбовна за страната, не все още и за мен, аз просто следях събитията от разстояние и просто слушах тирадите на безделниците по кафенетата. Вече усещах, че ще се наложи все повече да се занимавам с политически работи, и си давах сметка, че най-апетитните сведения за фабрикуване ще са тъкмо онези, които очакват безделниците, нали те не вярват на уж със сигурност достоверните новини по вестниците.
Така научих, че населението на Великото херцогство Тоскана, на херцогство Модена и на херцогство Парма прогонило своите владетели; така наречените папски владения Емилия-Романя се изплъзнали от върховенството на папата; всички те искали да се присъединят към Сардинското кралство; през април 1860 г. в Палермо избухнали бунтове; Мадзини писал на водачите на въстанието, че Гарибалди ще дойде да им помогне; шепнеше се, че Гарибалди търсел хора, пари и оръжия за експедицията си и че флотът на Бурбоните вече кръстосвал водите около Сицилия, за да не позволи каквото и да било неприятелско нападение.
— Знаете ли обаче, че за да държи Гарибалди под контрол, Кавур използува един свой доверен човек, казва се Ла Фарина64?
— Какви ги говорите? Нали министърът е одобрил подписка за събиране на средства за закупуването на дванайсет хиляди пушки, предназначени тъкмо за гарибалдийците?
— Във всеки случай раздаването на пушките е било спряно, и то от кого? От кралските карабинери!
— Хайде, хайде, моля ви, Кавур улесни раздаването, какво ти тук спиране!
— Да де, ама Гарибалди очакваше от хубавите пушки „Енфийлд“, а тези са вехти железа, с които героят може най-много да иде на лов за чучулиги!
— От хора, близки до двореца, не ме карайте да ви споменавам имена, знам, че Ла Фарина дал на Гарибалди осем хиляди лири и хиляда пушки.
— Да, но трябвало да бъдат три хиляди, а две хиляди си задържал за себе си губернаторът на Генуа.
— Защо пък Генуа?
— Е, да не искате Гарибалди да пътува до Сицилия с някое муле? Подписал е договор за покупката на два кораба, които би трябвало да отплават от Генуа или околностите й. И знаете ли кой е гарантирал заема? Масонството, или по-точно една генуезка ложа.
64