— Каква ти масонска ложа, масонството е измислица на йезуитите!
— Да мълчите, всички знаят, че сте масон!
— Glissons65. От сигурен източник знам, че на подписването на договора са присъствали — на това място гласът на говорещия затихна до шепот — адвокат Рикарди и генерал Негри ди Сен Фрон.
— А тия еди-кои си какви са?
— Не знаете ли? — Съвсем тихо. — Това са началниците на Службата за особени въпроси, или по-точно Службата за висше политическо наблюдение, тоест разузнавателната служба на министър-председателя… Те са могъщи, по-силни са дори от министър-председателя, ето кои са, какви ти масони.
— Така ли мислите? Може да си от Службата за особени въпроси и пак да си масон, дори е по-добре, ако си масон.
На пети май нашироко се заговори, че Гарибалди заедно с хиляда доброволци отплавал по море и се насочил към Сицилия. Сред тях пиемонтците били не повече от десетина, имало и чужденци, както и изобилен брой адвокати, лекари, аптекари, инженери и богаташи. Много малко хора от народа.
На единайсети май корабите на Гарибалди пристигнали в Марсала. А флотът на Бурбоните къде е гледал? Изглежда, го е било страх от двата британски кораба, които били пуснали котва в пристанището, официално уж за да закрилят имотите на своите съграждани, в Марсала имало много такива, търговията им със скъпи вина процъфтявала. Да не би пък англичаните да са помагали на Гарибалди?
И така, само за няколко дни Хилядата на Гарибалди (така вече ги наричаха хората) разпердушиниха силите на Бурбоните при Калатафими, броят им нарасна благодарение на присъединяването на местни доброволци, Гарибалди се обяви за върховен управител на Сицилия от името на Виктор Емануил Втори и в края на месеца завзе Палермо.
А Франция, какво казваше Франция? Франция, изглежда, наблюдаваше събитията внимателно, ала един французин, по-известен дори от Гарибалди, великият романист Александър Дюма, се присъедини към освободителите с кораба си „Ема“ и също носеше пари и оръжия.
В Неапол горкият крал на Двете Сицилии Франческо Втори, вече изплашен от факта, че на много места гарибалдийците побеждаваха заради предателството на някои генерали, побърза да даде амнистия на политическите затворници и предложи да възстанови отменената от него Конституция от 1848 г., ала бе вече твърде късно и дори в собствената му столица започнаха да зреят размирици.
В началото на юни получих бележка от кавалер Бианко, в която ми пишеше на същия ден в полунощ да чакам карета, която ще ме вземе от вратата на кантората ми. Странна инструкция наистина, ала подушвах, че работата е интересна, и в полунощ, целият потен от жегата, която онези дни мъчеше и Торино, зачаках пред кантората. Пристигна затворена карета със завески на стъклата, един господин ме закара на някакво място — не беше много далеч от центъра, останах с впечатлението, че каретата минава по едни и същи улици по два и по три пъти.
Каретата спря в олющения вътрешен двор на една стара сграда за хора от народа, истински лабиринт. Преведоха ме през една вратичка и по дълъг коридор, в края на който друга вратичка извеждаше в преддверието на сграда от съвсем различен вид, откъдето започваше широко стълбище. Не се качихме по него обаче, а по една стълбичка в дъното на преддверието, след което влязохме в кабинет със стени, тапицирани с дамаска, на стената в дъното имаше голям портрет на краля, около масата със зелена покривка седяха четирима души, един от които беше кавалер Бианко. Той ме представи на останалите. Никой не подаде ръка, задоволиха се само с по едно леко кимване.
— Заповядайте, господин адвокат. Господинът от дясната ви страна е генерал Негри ди Сен Фрон, отляво на вас е адвокат Рикарди, а господинът срещу вас е професор Боджо, депутат от избирателния окръг Валенца По.
Благодарение на подочутото в кръчмите разпознах първите двама като началниците на Службата за Висш политически надзор, която (vox populi66) помогнала на гарибалдийците да купят двата прословути кораба. Колкото до третия, знаех го по име: журналист, едва трийсетгодишен и вече професор по право, депутат, открай време много близък на Кавур. Червендалестото му лице се смекчаваше от тънки мустачки, монокълът му беше с размерите на дъно на чаша, общо взето имаше вид на най-безопасния човек на света. Почтителният начин, по който се отнасяха останалите трима към него, показваше колко силно е влиянието му върху правителството.