— Във всеки случай нашата служба само донякъде се доверява на сведенията, идващи от Ла Фарина — намеси се Боджо. — Не че имаме нещо против него, но все пак и той е сицилианец, не че те са лоши хора, но не са като нас, не мислите ли? Ще имате писмо, с което ще ви препоръчаме пред Ла Фарина, и ще можете да се опрете и на него, но за разлика от него ще имате повече свобода, няма да се ограничавате само със събирането на реални доказателства, а — както сте правили и друг път — ще можете да ги фабрикувате, когато такива липсват.
— А като какъв и в какво качество ще отида там?
— Както винаги, помислили сме за всичко — усмихна се Бианко. — Господин Дюма, сигурно сте чували името му, прочутият романист, всеки момент ще отпътува за Палермо при Гарибалди с един свой кораб, „Ема“. Така и не разбрахме какво точно ще прави там, може пък просто да иска да напише някой нов роман на основата на похода на гарибалдийците, може пък и просто да е от суета и да иска да се похвали какъв приятел е с герой като Гарибалди. Каквото и да е, знаем, че след около два дни ще спре в Сардиния, в залива Ардзакена, у нас, така да се каже. Вдругиден сутринта призори ще заминете за Генуа и ще се качите на едно наше корабче, което ще ви откара в Сардиния, където ще се присъедините към Дюма благодарение на препоръчително писмо, подписано от един човек, на когото Дюма дължи много и му има пълно доверие. Ще се представите за журналист от вестника на професор Боджо, изпратен в Сицилия, за да прославя експедицията на Дюма и похода на Гарибалди. По този начин ще влезете в антуража на този романист и заедно с него ще пристигнете в Палермо. Това, че ще пристигнете заедно с Дюма, ще ви създаде авторитет и ще ви постави извън всякакво подозрение, което няма как да стане, ако пристигнете сам. Там ще се смесите с доброволците и същевременно ще имате досег с местното население. С друго едно писмо от известна и уважавана личност ще ви препоръчаме на един млад гарибалдийски офицер, капитан Ниево67, дотогава Гарибалди вече би трябвало да го е назначил за заместник главен интендант. Разбирате ли, още при отплаването на двата кораба, които откараха Гарибалди в Марсала, „Ломбарди“ и „Пиемонте“, на Ниево му бяха поверени четиринайсет от деветдесетте хиляди лири, с които се финансира експедицията. Не знаем защо са дали административни функции тъкмо на Ниево, за когото казват, че бил човек на перото, но пък се славел със своята неподкупност. Той ще е много щастлив да си поговори с човек, който пише във вестниците и се представя за приятел на прочутия Дюма.
Прекарах остатъка от вечерта в уточняване на техническите подробности около пътуването, както и около възнаграждението ми. На другия ден затворих кантората за неопределено време, събрах някои дреболии от първа необходимост и в някакъв проблясък взех и расото на отец Бергамаски, което бе оставил в къщата на дядо и което бях спасил, преди всичко да иде при кредиторите.
7.
Заедно с Хилядата
29 март 1897
Не знам дали щях да си припомня всичко, и най-вече усещанията си по време на сицилианското ми пътуване от юни 1860 до март 1861, ако снощи, докато се ровех из разни стари книжа в един стар шкаф долу в магазина, не бях намерил сноп сгънати листа, на които си бях водил бележки, сигурно за да напиша подробен доклад на хората, които ме бяха изпратили от Торино. В тях има доста пропуски, явно съм си отбелязвал само важните неща, или пък което съм искал да изглежда важно. Не знам какво съм премълчал.
От 6 юни съм на борда на „Ема“. Дюма ме посрещна много сърдечно. Носеше бледокафяво сако от тънък плат и личеше, че кръвта му е смесена с негърска. Тенът му беше матов, устните ясно очертани и изпъкнали, от главата му се спускаше на вълни буйна къдрава коса като на африкански дивак. И освен това живи присмехулни очи, сърдечна усмивка, закръглен като истински бонвиван… Спомних си една от многобройните легенди за него: в Париж някакво нищожество в негово присъствие направило недобронамерен намек за всякаквите най-нови теории, които намират връзка между първите хора и по-нисшите животински видове. А той отвърнал: „Да, господине, произхождам от маймуните. Ала вие пък сте се запътили към тях!“
67