Представи ме на капитан Богран, на втория капитан, Бремон, на лоцмана Подиматас (субект, целият покрит с косми като глиган, брадата и косата му се сплитат във всяка точка на лицето, което изглежда така, сякаш бръсне само бялото на очите си) и най-вече на готвача Жан Боайе — като гледах Дюма, той беше май най-важният в компанията, нали Дюма пътува с истинска свита, като високопоставените благородници от едно време.
Докато ме придружаваше до каютата, Подиматас ме осведоми, че специалитетът на Боайе били asperges aux petits pois68, доста странна рецепта, защото в това ядене нямало никакъв грах.
Заплавахме покрай остров Капрера, където се крие Гарибалди, когато не се бие.
— Скоро ще се срещнете с генерала — каза ми Дюма и само при споменаването на Гарибалди лицето му се озари от възхищение. — С русата си брада и светлосините си очи прилича на Иисус от „Тайната вечеря“ на Леонардо. Всяко негово движение е изпълнено с елегантност; гласът му е безкрайно галещ. Изглежда спокоен човек, ала произнесете ли в негово присъствие думи като „Италия“ и „независимост“, ще видите как се пробужда като вулкан, започва да бълва огън и от него се стича лава. Никога не е въоръжен преди битката; дойде ли моментът да се бие, измъква най-близката сабя, която му попадне подръка, захвърля ножницата и се спуска към врага. Има една-единствена слабост: мисли се за много силен в играта с дървени топки.
Скоро на борда настана голямо оживление. Моряците ловяха голяма морска костенурка, от онези, дето се въдят на юг от Корсика. Дюма беше възбуден.
— Ще падне работа. Най-напред ще трябва да я сложим на гръб и тя глупаво ще проточи шия, така че ще се възползваме от неблагоразумието й и, кръц, ще й отрежем главата, после я окачваме за опашката за дванайсет часа да се източи кръвта. После пак я слагаме по гръб, махаме черупката и я кормим през люспите на корема покрай гръбначния стълб, като внимаваме да не пробием жлъчката, защото тогава няма да може да се яде, от вътрешностите се запазва само черният дроб, прозрачното желе в него не става за нищо, обаче там има и две месести части, които приличат на телешки пържолки, точно такива са и на вкус и на цвят, белички. Най-накрая махаме ципите, шията и перките, месото се нарязва на парчета с големина на орех, очиства се, вари се да стане хубав бульон там с черен пиперец, с карамфил, с морковки, с кимион и с дафинов лист, та значи се вари три-четири часа на бавен огън. Междувременно се подготвя пилешко месо на парченца, подправени с магданоз, лукчета и аншоа, слагат се да поврат в бульона, после се прецеждат и се слагат върху месото на костенурката, което сме полели с три-четири чаши суха Мадейра. Ако нямаме мадейра, може да се сложи и марсала с едно напръстниче ракия или ром. Но това pis aller69. Ще си хапнем всичко това утре вечер.
Изпитвах симпатия към този човек, който толкова обичаше добрата храна; нищо, че расата му беше съмнителна.
(13 юни) Вече два дни, откакто „Ема“ пристигна в Палермо. Заради множеството сновящи червеноризци градът прилича на поле с макове, въпреки че много от доброволците гарибалдийци са облечени и въоръжени както дойде, някои едва-едва са сварили да сложат по една шапка с перо над цивилните си дрехи. Работата е там, че трудно се намира вече червен плат и червените ризи струват цяло състояние, по-достъпни са за многобройните синове на местната аристокрация, присъединили се към гарибалдийците едва след първите и най-кръвопролитни битки, отколкото за доброволците, тръгнали от Генуа.
Кавалер Бианко ми беше дал достатъчно пари, за да се издържам в Сицилия, и аз незабавно си намерих една униформа, достатъчно износена, за да не приличам на някой току-що пристигнал никаквец, от много пране ризата беше станала розова, а панталоните ми бяха в окаяно състояние; само ризата обаче ми излезе петнайсет франка, а за същите пари в Торино можех да си купя четири като нея.