12.
Една нощ в Прага
4 април 1897 година
Оставаше ми само да се запозная с Гедон, за когото ми разказа Жоли. Книжарницата на улица „Дьо Бон“ се управляваше от една сбръчкана стара мома, вечно облечена с огромна пола от черна вълна и с боне като на Червената шапчица, което — за щастие — закриваше лицето й наполовина.
Там веднага срещнах Гедон, скептик, който гледа с ирония на света. Гедон реагира положително на молбата на Жоли: започна да му праща храна и по малко пари. После взе да говори иронично за приятеля си, за когото се охарчваше. Защо ставало така, че напишеш ли книга, си заплашен от затвор, като онези, които четат книги, са си направо републиканци по природа, а пък привържениците на императора, на които е дадено избирателно право, са неграмотни селяни?
Фуриеристите ли? Добри хора, но как да вземеш на сериозно техния пророк, който твърди, че във Варшава ще растат портокали, океаните ще са пълни с лимонада, хората ще имат опашки, а инцестът и хомосексуалността ще бъдат признати за най-естествени импулси на човешкото същество?
— Тогава защо общувате с тях? — попитах го.
— Защото — отвърна ми той — те все още са единствените честни хора, които се противопоставят на диктатурата на гнусния Бонапарт.
— Виждате ли онази красива дама? — продължи той. — Това е Жюлиет Ламесин, една от най-влиятелните жени от салона на графиня д’Аргу, с парите на мъжа си се опитва да създаде свой собствен салон на улица „Риволи“. Тя е очарователна, интелигентна, има значителен писателски талант, доста важно е да те поканят в салона й.
Посочи ми още един човек, висок, красив, обаятелен.
— Това е Туснел88, известният автор на „L’Esprit des bêtes“89. Той е социалист, непримирим републиканец и е лудо влюбен в Жюлиет, която дори не го поглежда. Той е най-острият ум тук.
88