Давах си сметка, че задачата не е лесна: можеше някои среди в духовенството все още и да се развълнуват от някоя преработка на материала на Барюел, в смисъл евреите като съучастници на масоните и на тамплиерите в избухването на Френската революция, но социалисти като Туснел едва ли биха се заинтересували от това, така че се налагаше да му кажа нещо по-точно за връзката на евреите с натрупването на капитала и британския заговор.
Започваше да ми става мъчно, че никога в живота си не бях срещал евреин. Откривах големи празноти в познанията си по обекта на моето отвращение — а душата ми все повече се пропиваше с озлобление.
Докато си блъсках главата с всички тези мисли, осенението ми дойде тъкмо благодарение на Лагранж. Както вече споменах, Лагранж ми определяше срещи все на невероятни места, а този път мястото беше Пер Лашез. Всъщност беше прав, бъркаха ни с близки, дошли да търсят гроба на някой обичан покойник, или с романтици, тръгнали по следите на миналото — а в този случай обикаляхме около гроба на Абелар и Елоиза, място за среща на хора на изкуството, философи и на влюбени души, призраци сред призраците.
— И така, Симонини, искам да ви запозная с полковник Димитрий, това е единственото име, с което е познат в нашите среди. Работи за Трети отдел на руската императорска канцелария. Естествено, ако идете в Санкт Петербург и попитате за този Трети отдел, всички ще ви погледнат все едно сте паднал от небето, защото официално такъв отдел не съществува. В него служат агенти, чиято задача е да държат под око различните групи революционери, а там в Русия проблемът е доста по-сериозен, отколкото при нас. Трябва да се пазят от следовниците на декабристите, от анархистите, а сега и от недоволството на така наречените освободени крепостни. Преди няколко години цар Александър отмени крепостничеството, но сега около двайсет милиона свободни селяни трябва да плащат на своите бивши господари, за да могат да ползват земите им, и понеже не могат да преживяват, много от тях изпълват градовете в търсене на работа.
— И какво очаква от мен този полковник Димитрий?
— Събира, как да кажа… компрометиращи документи по еврейския проблем. В Русия евреите са по-многобройни, отколкото при нас, и в селата са истинска заплаха за руските селяни, защото могат да четат, да пишат и най-вече да смятат. Да не говорим за градовете, където много от тях постъпват в подривни групи. Затруднението на руските ми колеги е двояко: от една страна, да се пазят от евреите, ако започнат да се превръщат в заплаха на някои места, а от друга, да насочват към тях недоволството на селското простолюдие. Но Димитрий ще ви обясни всичко. Нас тази работа не ни засяга. Нашето правителство поддържа добри отношения с евреите във френските банкерски среди и няма никакъв интерес да предизвиква недоволството на тези среди. Искаме само да направим услуга на руснаците. В нашия занаят едната ръка не знае какво прави другата и любезно предоставяме на полковник Димитрий вас, Симонини, който официално няма нищо общо с нас. Забравих нещо, гледайте да се осведомите добре за Световния израелитски съюз, преди да пристигне Димитрий. В него влизат лекари, журналисти, юристи, хора от деловите среди… Елитът на парижкото еврейство. Всички клонят повече към, да кажем, либерализма, отколкото към бонапартизма. Официално Съюзът има за цел в името на човешките права да помага на преследваните от всички религии навсякъде по света. До доказване на противното става дума за съвършено почтени граждани и е трудно да инфилтрираме сред тях нашите доносници, защото евреите се познават помежду си и са като крастави кучета, надушват се отдалеч. Само че аз ще ви свържа с един човек, който е успял да спечели доверието на членовете на Съюза, някой си Яков Брафман90, евреин, покръстил се в православието, а после станал професор по иврит в семинарията в Минск. В Париж е за кратко със задача от полковник Димитрий и на Трети отдел, успял е лесно да проникне в Израелитския съюз, защото е бил познат на мнозина там като човек от тяхната религия. Той ще може да ви каже нещичко за този съюз.
— Извинете ме, господин Лагранж, но ако този Брафман е осведомител на полковник Димитрий, всичко, което ще ми каже, ще е вече известно на Димитрий и няма смисъл да му го разказвам отново.
— Не бъдете наивен, Симонини. Има, има смисъл. Ако идете при Димитрий и му дадете същата информация, каквато е получил вече от Брафман, в неговите очи ще изглеждате като източник на достоверна информация, която потвърждава онова, което той е знаел така или иначе.
90