Чертите му се изостриха и почти заприлича на хищна птица, на евреин, какъвто все още си бе и затова достоен да бъде разобличен.
— Основните чувства, които са в основата на талмудисткия дух, са една безмерна амбиция за господство над света, неутолимата алчност за притежание на всички богатства на неевреите, озлоблението към християните и към Иисус Христос. Докато Израил не се покръсти в Иисус, християнските страни, които дават гостоприемство на този народ, ще бъдат винаги смятани от него като отворено езеро, в което евреинът може да лови колкото си иска риба, както казва Талмудът.
Изтощен от плама на разобличението, Брафман си поръча escalopes de poularde au velouté, ала ястието не се оказа по вкуса му и той накара да му го сменят с filets de poularde piqués aux truffles94. Сетне извади от малкото джобче под колана на панталона си сребърен часовник и рече:
— Уви, стана късно. Френската кухня е изключителна, но обслужването е бавно. Имам спешна работа и трябва да тръгвам. Уведомете ме, капитан Симонини, ако откриете подходящия вид хартия и точните мастила.
За финал Брафман едва-едва кусна малко ванилово суфле. Очаквах, че като евреин, макар и покръстен, ще ме накара аз да платя сметката. Напротив, с царствен жест Брафман пожела да поеме цялата сметка за закусчицата, както я нарече пренебрежително. Руските служби сигурно му покриваха разходите като на княз.
Прибрах се у дома доста объркан. Документ, създаден преди петдесет години в Минск с най-подробни указания кой трябва и кой не трябва да бъде канен на едно празненство, не доказва, че големите банкери в Париж и Берлин се ръководят от същите правила. И най-сетне: никога, наистина никога не работя на основата на автентични или наполовина автентични документи! Ако по нашите места има такива документи, някой винаги може да ги изнамери и да докаже, че еди-какво си е било предадено неточно… а за да бъде убедителен, един документ трябва да се изгради ex novo95, като за предпочитане не трябва да се показва оригиналът, та да се говори за него по слухове, за да не може да се стигне до някакъв съществуващ източник, както се е случило с тримата влъхви, за които говори само евангелистът Матей в два стиха, като не казва нито как се казват, нито колко са били, нито че са били царе, а останалото са само традиционните слухове. Е, да, но за хората са истински като Йосиф и Мария и доколкото знам, някъде почитат и телата им. Разкритията трябва да бъдат необикновени, разтърсващи, като в роман. Само така стават убедителни и пораждат негодувание. Какво го интересува винопроизводителя в Шампан, че евреите налагат на себеподобните си да празнуват така, а не иначе сватбата на дъщеря си? Това доказателство ли е, че искат да ти бръкнат в джоба?
Тогава си дадох сметка, че имам най-убедителния документ, или по-скоро убедителната му рамка — нещо по-добро от „Фауст“ на Гуно, по който лудееха парижани от няколко години, — и само трябва да намеря съответното съдържание. Както става ясно, сетих се за масонското сборище на Гърмящия връх, за плана на Жозеф Балзамо, за нощта на йезуитите в гробището на Прага.
Откъде да започне еврейският план за завоюването на света? От притежанието на златото, разбира се, както ме бе подсетил Туснел. Завоюване на света, за да се изплашат монарси и правителства, притежание на злато, за да удовлетворя социалистите, анархистите и революционерите, унищожаване на здравите принципи на християнския свят, за да се разтревожат папата, епископите и духовенството. И да добавя малко от бонапартисткия цинизъм, за който така добре говори Жоли, и от йезуитското лицемерие, за което както аз, така и Жоли бяхме научили от Сю.
Пак започнах да ходя по библиотеки, но този път в Париж, където имаше много повече материал, отколкото в Торино. И намерих още рисунки на гробището в Прага. То съществува от Средновековието и в течение на вековете, понеже не можело да се разширява извън определената площ, се наложило гробовете в него да се правят един над друг, така че побрало може би сто хиляди мъртъвци, като надгробните камъни почти се преплитали един в друг, засенчени от клончетата бъз, отгоре им нямало нито един портрет, който да ги облагороди, защото юдеите изпитват ужас от образите. Сигурно гравьорите са били дотолкова омагьосани от това място, че са прекалили, създавайки тази сбирщина от камъни, подобни на храсти в пущинак, с клони, извити от какви ли не ветрове, подобни на зинала паст на беззъба вещица. Благодарение на някои гравюри, направени с повече въображение, които показваха гробището на лунна светлина, бързо схванах каква полза мога да извлека от тази обстановка като от валпургиева нощ, ако между надгробните камъни, приличащи на плочите на настилка, надигнали се при движение на земните недра, застанат разкривени равини със своите кафтани и шапки, със сивкавите си кози бради, готови за заговор, наклонени настрана както надгробните камъни, на които се опират, и така образуват в нощта гора от вкочанени призраци. А в центъра е призракът на раби Льов, който през седемнайсети век създал Голем, чудовищно същество, чиято цел е да мъсти за всички юдеи.