По-добре е и от Дюма, и от йезуитите.
Естествено, трябваше да изглежда така, щото моят документ да разказва за тези неща под формата на устни показания на свидетел, принуден под страх от смъртно наказание да остане анонимен. Трябваше да влезе през нощта в гробището преди обявената церемония, преоблечен като равин, скрит сред надгробните камъни близо до гроба на равин Льов. Точно в полунощ — сякаш светотатствено юдейският сбор е свикан от камбаната на някоя християнска църква в далечината — пристигат дванайсет души, загърнати с тъмни мантии, а един глас, издигащ се едва ли не сякаш от нечий гроб, ги приветства като дванайсетте Рош-Бат-Абот, главатари на дванайсетте израилски племена, а всеки от тях му отговаря: „Приветстваме те, сине на ада“.
Това е сцената. Както на Гърмящата планина, гласът на призовалия ги пита: „От нашето последно събиране минаха сто години. Откъде идвате и кого представлявате?“ Един след друг гласовете отвръщат: раби Юда от Амстердам, раби Бенямин от Толедо, раби Леви от Вормс, раби Манас от Пеща, раби Гад от Краков, раби Симеон от Рим, раби Себулон от Лисабон, раби Рубен от Париж, раби Дан от Константинопол. Раби Асер от Лондон, раби Исахер от Берлин, раби Нафтали от Прага. Тогава гласът, или по-точно тринайсетият член на събранието, кара всеки да разказва какви са богатствата на неговата общност и изчислява богатствата на Ротшилдови и на другите еврейски банкери, които са възтържествували по целия свят. Така се получава сумата шестстотин милиона франка на човек за трите милиона и петстотин хиляди евреи, които живеят в Европа, което прави два милиарда франка. Още не са достатъчни, коментира тринайсетият глас, за да унищожим двеста шестдесет и пет милиона християни, но като начало са добре.
Трябваше да помисля какво още са казали, но вече бях нахвърлил края. Тринайсетият глас извиква духа на раби Льов, от саркофага му заструява синкава светлина, която става все по-силна и ослепителна, всеки от дванайсетимата хвърля по един камък върху могилата и светлината постепенно загасва. Дванайсетимата изчезват в различни посоки, погълнати (както се казва) от мрака, и гробището отново се обгръща в призрачна и безкръвна меланхолия.
Та значи Дюма, Сю, Туснел. Като не смятах отец Барюел, моя духовен наставник в тази възстановка, ми липсваше гледната точка на някой ревностен католик. Тъкмо по това време Лагранж ме подкани да ускоря отношенията си с Израелитския съюз и ми спомена за Гужно де Мусо96. Знаех нещичко за него, той беше католически журналист с роялистка ориентация и пишеше за магия, демонични култове, тайни общества и масонство.
— Доколкото знаем, е на път да завърши книга за евреите и за поеврейчването на християнските народи, не знам дали съм ясен. Може да ви е полезно да се срещнете с него и да съберете достатъчно материал да задоволите нашите руски приятели. А за самите нас ще е добре да съберете по-точни сведения какво готви, защото не искаме да се хвърли сянка върху добрите отношения между нашето правителство, църквата и еврейските финансови среди. Можете да се представите като човек, който прави проучвания на еврейска тематика и се възхищава от работата му. Има един човек, който може да ви запознае с него, някой си абат Дала Пикола, който вече ни е правил доста услуги.
— Но аз не знам иврит — отвърнах.
— А кой ви е казал, че Гужно знае? Не е необходимо да говориш езика на онзи, когото мразиш.
Сега (отведнъж!) си спомням първата ми среща с абат Дала Пикола. Виждам го като че е пред мен. И като го виждам, разбирам, че не е моето друго аз или двойник, или каквото се казва там, защото изглежда поне на шестдесет и е почти гърбав, кривоглед е и с щръкнали зъби. Абат Квазимодо, казах си, когато го видях. На всичкото отгоре имаше немски акцент. Спомням си, че Дала Пикола ми прошепна как трябвало да се държат под наблюдение не само евреите, а и масоните, защото в крайна сметка ставало дума за една и съща конспирация. Моето мнение беше, че не бива да се отваря повече от един фронт едновременно, и отклоних темата, но от някои от думите на абата разбрах, че йезуитите се интересуват от сведения за масонските събирания, защото църквата подготвяла силна кампания срещу проказата на масонството.